ГЕОРГИ АНГЕЛОВ – „ОБИКНОВЕН СИЗИФ”

Лириката на Георги Ангелов и тук е гражданска, подплатена с дълбоки философски анализи и послания, черпещи истина в многопластов реално-метафоричен контекст.

Мисълта му е блестяща и изсича върху гръдта на гранитното мълчание иконата на интелектуалното прозрение. Сам авторът, истински Сизиф, търкаля към върха на общественото пробуждане своите истини. Социалните низини навярно биха искали да ги чуят и втъкат в нелекия си хал. Чиновническата върхушка - да блъсне приносителя им по урвата надолу като рушител на свещената за тях, узаконена неправда. И да го прати в забвение, защото липсващата памет е най-добрият инструмент за подчинение на всяко следващо поколение.

Като противоотрова на робската психика навън, сред тълпите, далеч от всеки храм на миражите, сам Ангелов проповядва хуманната си ерес.

Високо вдигнал над сведените глави искрящия кръст на истинското проникновение. И сякаш неуморен орач, с огнените си слова прокарващ дълбока разделителна граница между доброто и злото.

Малка по обем, новата стихосбирка на Георги Ангелов е сякаш дарохранителница на истини: за живота и смъртта, обичта, любовта, бруталността и омразата; родовата щафета и чуждопоклонството, цената на златото и цената на тихия, неафиширан хуманизъм.

Тя е несъмнено още по-стойностно допълнение към сътвореното от Георги досега и пример за всички, които искат да бъдат истински полезни на околните с перо и слово.

Неслучайно и в светите книги е речено: „В началото бе словото…”

Георги Н. Николов