Разия Ганджави

превод: Надя Попова

***
Пред царственото ти лице се скланя пролетта с лик теменужен.
Всеки очаква своя ред - единствено за да ти служи.
О, моя обич, ти си съблазнителен везир,
веждите ти са свод небесен, устните ти - полъх южен.

——————————

***
Ти в сърцето ми властваш, по-желан от луната честита,
покорено от твоята хубост, сърцето ми няма насита,
и дори захарта не е сладка за него, откакто
най-внезапно то твоята златна целувка опита.

——————————

***
Изпълнен с трудности животът ми е - в твое име.
Миг с теб ми струваше безброй нещастия, любими.
Кръвта на моето сърце превърна се на вино върху твоята трапеза,
в очакване на сладките ти устни, в шепот „Погледни ме!”

——————————

***
Аз съм покорен ученик на сплитащия твоите коси, любима,
твоите коси, любима,
чирак на майстора, издигнал замъка на хубостта ти несравнима.
Пролях тъй много сълзи, че уподобих се
на делва за вода, обгрижвана от твоята слугиня.

——————————

***
Видях го да си тръгва от дома ти и пиян да крачи,
вървеше с няколко случайни минувачи.
След като ги настигнах, хвърлих се към него,
както мушица хвърля се към пламъка на свещ във здрача.