Несъмнено думата “съзидание” е темелна за моя приятел, поета Петър Динчев, чиято 80-годишнина вече чествахме миналата година. А ето че сега той ни предлага едно особено избрано томче - “Съзидание” (2018), с някои нови стихотворения. Искам още в началото да посоча, че няма никаква разлика между избраните му стихотворения от предишните му книги и новите, които е прибавил в тази книга. Всъщност той целият се е отразил в тези сто и седемдесет страници, в които преобладава сонетът като поетична форма. А за изкушените от литература ще кажа, че този поетичен жанр е най-аристократичният. Нещо повече. В сборника има и сонетни венци, което респектира като факт. Заключителният сонет към сонетния венец “Потомка на Одисей” си струва да цитирам, защото той е в акростих и гласи: “Песенна планина.” За Родопа става дума, защото поетът Петър Динчев е чедо на тази легендарна планина. “Препълнена съм с вдъхновени песни./ Ечи прозвънналата планина./ Сърцето има празници чудесни./ Елите веят чисти знамена./ Напред към върховете поднебесни./ Не спирам колебливо насред път./ Абсурд са всички хоризонти тесни./ Пътеките ми стръмното държат./ Лудее в жилите ми кръв гореща./ Антрактът винаги е празен миг./ Напира в мен желание да срещна/ изгрелия с усмивка слънчев лик./ Нагоре ме издига порив див./ Аз цялата съм песенен мотив.” Разделът “Ярки дарования” съдържа цикли за Захари Зограф, Хосе Марти и Янка Купала. Най-обемният раздел в сборника е “Стихове с посвещения” - 54 души, сред които и моя милост, благодаря за жеста. Сред този темелен раздел е още по-респектиращ - “Великите завети”, в който са цикли за майстор Кольо Фичето, д-р Иван Богоров, Петко Славейков, Георги Раковски и Христо Ботев. Последният раздел е озаглавен “В началото всичко е порив, творчество”. Без да търся нов ред, искам да обобщя впечатлението си от Петър-Динчевото “Съзидание”. То е огледало на душата му, на неговата природа и характер, на неговия поетичен дух.

Велин Георгиев