Само година е разстоянието от първата книга „Грехопадение” (2019) и младото дарование София Милева изтрезняло влиза в „102 минути” (2020) с 46 стихотворения, които не се побират в слънчевото Хасково. Стил класически, дух магически. Реализъм до болка, катарзис до разголване на душата.
Опалила жарта на нашата Южна България, поетесата търси и очертава силуета на поезията. Сякаш толкова е въздишката до втората й книга. И не защото е нетърпелива. Поезията иска да я види как е пораснала, преглътнала солената армея за избистряне на махмурлука, окъпана в лъчезарие.
102 минути. Това не е часово време. Това е час и 42 минути календарно пространство, в което се случва любовта като мълния. Сублимирала в кристални изваяния, по които страстта е драснала своите душевни контури и изпити до глътка желания. Събрала и разпиляла всичко. Среща между ангел и демон, в която се живее и умира. Поезия изгорила тялото и от пепелта извадила избистреното лице на поетесата.
Мълния, която възкресява дух и тяло, страсти и неволи. Мерило, колко сърцето може да издържи между систола и ударите на любовта, между истината и лъжата, между светостта и греха. Влезли за изповед в катедралата на живота.

Георги Майоров