КРЕСЛИВИЯТ ВОДАЧ

Живял отдавна момък млад,
прочут със своя занаят -
край себе си да вдига шум.
Макар че нямал много ум,
ала започнел ли, безброй
слова да сипе можел той.
Безсмислици на глас висок
като забълвал - в кратък срок
народ, и млад, и побелял,
около него се тълпял.
А момъкът пък, вик след вик,
се чувствувал все по-велик.
Оратор като него май
друг нямало по този край -
хем гръмогласен, хем устат.
Ех, как да го не изберат?
Решили хората - водач
да стане славният викач
и вкупом да ги поведе.
Да ги, да ги… Но накъде?
На гръмки приказки бил цар
тоз новопръкнал господар,
но за дела си бил неук.
Залутал се натам-натук,
натук-натам…
Без път и цел
накрай народа си повел…
Така се случва в този свят
със всички, щом си изберат
водач не умен, а устат.

——————————

Борислав Ганчев, „Управата на птичата държава. Избрани басни”, 2021 г.