ОТЛОМКИ

Воймир Асенов

ОТЛОМКИ

Пеперудо, дудо ле -
пролетно чудо сред есента -
ти си за скалния скакалец
летяща красота…
Ти имаш на крилете си йероглиф -
послание от вечността,
от Онзи, който е от живите, по-жив,
ти си писмо от копринен кристал…
Пеперудо, дудо ле -
моя молитва за звезден дъжд,
покажи ми Път през заблудата,
че някой бил могъщ, а друг вездесъщ…
Пеперудо, дудо ле!…
Ето ме и мен на върха на Перперикон -
окуцял от суетата, подпрян на бастуна
и аз пия задъхан със Дионисиевия ритон
от календара му слънчев и лунен…
Няма го Прорицателя и аз нямам Посредник
между този миг и моето бъдеще,
но знам, че трябва сам в Миналото си да гледам -
и аз се завръщам по склона самси се осъдил!
Не Клото и не Дионис предат Съдбата ми…
И се взривяват в душата ми сетните атоми -
надолу към мемориалното вечно поле…
И чак сега забелязах тракийските мравки,
понесли към зимата своя пшеничен товар…
сред страниците на слънчево-лунния ти календар!
Мравките! - сетих се - те са били свидетели,
били са Перси, и Македонци, и Римляни…
Те като памет в отломките каменни светят
и сбират на времето дните поименно…
А мен ме полазват тръпки и ме е гъдел -
гледай ти, какво било това Безсмъртието -
това е Постъпката! Постъпката е Бъдеще,
което подсказва до где ще ти стигне Пътя.
Няма го Александър Велики,
но е имало Александрийска библиотека -
там е била записана истинската история…
От Перперикон след толкова пра-пра-века
човекът вижда как може всичко да се повтори.


ГЛОБАЛЕН ДУЕТ

Тревожни ветрове тръбят отново сред Всемира…
Какво берем? Нима се врем пак в робския ярем?
В имперските арени днес Светът чрез нас умира
и сякаш Моцарт сам си дирижира „Реквием”…
И плискат се вълните в Омировски хекзаметър,
но днес от Троя няма да остане и следа,
ако… Ако!… В окото слънчево земята свети
все още със природната си денонощна резеда…
И зреят ябълки! И гълъб с клонче от маслина
предвестник е, че има още неотровна твърд…
И Аристотеловите ята таят причина,
с която прелетяват край Копринения път…
И времето ни атомно оставя саркофази!
А пирамидите са кораби в пресъхнало море…
А фарове в Америка, в Европа и във Азия,
в Австралия и в Африка посочват брегове…
Огромен хор от гласове в пространството отеква.
И мравката, и звяра се покланят до земи
на мярката!… На Негово Величество Човека,
от който просят милост и очакват Мир!
О, този Самозванец! Този мил Самоубиец!
Това не съм ли Аз, не е ли моят прототип?
И този Разум - той не е ли моята стихия
да си измислям, че съм най- съществения стих?!
Стихът от Библията, че в началото бе Словото,
че бог е Словото, че То на всичко е обков,
че в Мирознанието е основа на основите -
Магия е, която назоваваме - Любов!
Любов! Ти закодирано привличане взаимно
на всяко жаждащо за слънце същество…
Любов, навярно твоето чудесно име
най-правилно е да се нарече Живот!
Обичам те, Живот, обичам те с любов необяснима.
Обичам те, защото ти си ми най-свиден благослов!
Живот, навярно твоето чудесно име
най-правилно е да се нарече Любов!…
В природата не съществува Злото като същност.
Доброто е на цялата природа синоним.
Единствено Човекът, с манията за могъщество,
превръща с огън всичко в пепелища и във дим!
Той сам на себе си посяга пак… Помилуй, Боже,
и Каин, и Ахил, и новия Сатанаил!
Вземи децата, Господи, във твоето подножие
и съхрани Светът ти, който сам си сътворил!
Да плискат пак вълните с Омировски хекзаметър!
На бъдещия Александър Македонски дай Любов -
Жена му дай да чака с Пенелопинската плетка,
за да е Дом обичан и по-после земното кълбо…
И пясъците на пустинята, и дъждовете,
и снеговете Пушкински, и зимата в Сибир
да се превърнат на японска вишна в цветовете
или на пеперуда чудна сред китайски манастир!
Върни ни, Господи, на Истината си по пътя!
Бъди ни съдник и единствен властелин!
Човек умира, но Човечеството е безсмъртно!
Да бъде волята ти, възцари Любов - Амин!


ПЪТЯТ

По копринения път човек отива
до страната на митичните Атланти.
Там - в Тибет - живеят Буда или Шива,
а очите им са звездни диаманти.
Домовете им - огромни пирамиди,
съхраняват и сега космични тайни.
Тези същества не са първични идоли,
те са символи на вечната безкрайност.
Може би са Те - онез - преди потопа,
галактичните сеячи на Живота,
разорали и посяли на Земята - Опит,
който цял живот човекът преработва…
Може би? В Тибет, в Сахара, в Мачу Пикчу,
пирамидите са тайни още неразкрити,
но землякът в звездното небе наднича -
между царевица и ориз, и жито…
Те са звездната храна - космично семе -
подарено от митичните Атланти
и Урок, че трябва Труд и мъдро Време,
че Човекът сам е Божий дар с таланта си.
Ето, вижте Истината, вижте Пътят -
казал е Иисус Христос и сторил чудо,
и доказал, че Човекът е безсмъртен
ако в себе си самичък Бога - Буди…!


ВИДЕНИЕ

Колко си хубава, Господи…
Соломон
Колко си истинска…
Христо Фотев

В неделя вечер, след безвремие,
в локал без име, тъжно сам -
чудесен спомен за Месембрия
ме хвърли пред античен храм.
Морето беше тихо - спеше,
а аз бях птица без крила.
Забравил бях и глас, и песен,
но помнех твоя зов: - Ела!…
И ту си тръгвах, ту се връщах
от моя праг към твоя бряг,
но сещах - властно ме прегръща
пак погледът ти мил и драг…
Звучеше шлагер - бриз античен.
Чух прилив или отлив - зов…
Зовеше птица - не - момиче,
което молеше любов.
След туй дочух божествен тембър:
О, мъжо, знай, че тя е псалм.
Най-хубава е тя в Месембрия,
по-истинска от фреска в храм!
Жена - твой двойник е Живота -
покланям се пред твоя трон!
И аз повтарям Христо Фотев.
И преповтарям Соломон…