Николай Николов

Някой почука. Неудобно са разположени нашите работни места. Седиш гърбом към вратата и заради гледката към зелените хълмове и високия комин пропускаш случващото се в коридора. Това противоречи на правилата на фън шуй и как да го кажа още… «Липсва лично пространство» звучи ли надуто?… През стъклената стена всички виждат какво правиш, а ти тях - не. Готова издънка си. Естествено, никой няма да ти каже думица, ако, например, решиш да полазиш в Интернет. Ала мълчанието, особено началническото, не означава нищо, нали? Докато се извръщах, мярнах отражението в поставената под правилен ъгъл фотография до монитора. Ние говорим за вълка, а той…

- О, какви хора! Здравей, Андрей!

- Здравей, Инге!

- Пробваш да пресушиш кафемашината?

- Пийнеш ли в ранни зори, за трима ще работиш ти.

- Гледам, преуспяваш - усмихна се колегата.

- Това ми остава. Да не съм шеф, че да подпирам вратите. Сядай, Инге!

- Няма закога, викат ни на среща.

- Сега? И кой е запреритал за нас?

- Брит звънна. Събира групата в 12:30 ч., заради твоето писмо. Било спешно. Да бях знаел, щях да отида на обяд по-рано. Тъкмо влизах в столовата.

Виж ти… В събота натраках на компютъра мислите си за ситуацията, създала се заради забавения от италианците проект. Освен до ръководителя на нашата група Инге Онархайм, изпратих копия от текста и до инженера на проекта и административния шеф. Субординацията е нужно нещо, но на нашето равнище в йерархията можем да приказваме до безкрай за неуредиците и нищо няма да се промени. Проблемите трябва да се обсъждат с хората, които взимат решенията, а те са по-нависоко. И ето, че ехото от самоволната акция се върна. Бързо, да не се надяваш…

Хвърлих последен поглед на разпръснатите по масата бумаги, мислено изпъшках и се надигнах бавничко, за да не разсърдя позадрямалата мускулна треска. Ох, горкичкият ми кръст! Дано не съм го сецнал!? Да вървим… Да видим дали ще ни посрещнат с фойерверки, или ще ни замерят с мълнии? Вече е 12:25.

- Къде ще бъдем?

- В съвещателната зала на етажа. Само ще си налея кафе. Днеска един залък не съм сложил в устата, поне да притопля стомаха.

Колегата хлътна в кухненския бокс, който е в края на дългия коридор. Какво пък, идеята не е лоша, аз ще взема да си налея горещ шоколад.

А оттатък, през една стена, вече ни чакат.

- Добър ден! - след Инге и аз добавих своя принос за установяването на дружеска и конструктивна атмосфера в ярко осветеното помещение.

- Привет! - обади от далечния край на масата Брит и заби лъжичката в кутийката с плодово мляко и мюсли. Когато организираш срещи в последната минута, получаваш значително преимущество пред поканените - овреме можеш да се погрижиш за хранителните запаси. На стола до инженера на проекта лежи издута чанта от кафеникава кожа, от която се подават лаптоп и два банана.

Нилс Столе, плановикът, седи от другата страна. В ритуала с размяната на вежливости той се разписа с неясно измърморване, даже не вдигна нос от книжата си.

Затворих вратата и седнах. От лявата ми страна Инге вече се е излегнал в креслото, демонстрирайки сандалите, нахлузени на кръстосаните му крака.

Драскането на лъжичката по пластмасовото дъно прозвуча като финален акорд на лекото хапване.

- Благодаря ви, че дойдохте!

Домакинята ни погледна в кутийката, сякаш да се увери, че е празна, и я побутна към кълбото, оплетено от кабелите за проектора и рутера.

- Малко спешно се получи това събиране, но в един и половина имам среща със «Статойл» и преди нея исках да обсъдим ситуацията с «Мазини».

Брит Лилефосе е облечена в джинси и черно поло с висока яка и тънка червена плетена жилетка над него. Покритото със мрежичка от ситни бръчици лице е свежо и загоряло. Гърбът е изпънат като дъска, ала дланите лежат спокойно на разтворената тетрадка… Безцветен лак, пръстен с голям син камък на средния пръст на лявата ръка… Хладната аура не пропуска никаква емоция, ни капчица. Подир такава жена няма да подсвирнеш… По-вероятно е тя на теб да обърне внимание… Ще те огледа внимателно от височината на своите сто и оседесет кокаляви сантиметра и без бавене ще те захвърли при първото съмнение в годността ти… Сполучлив образец на рода на еманципантките, селектиран от поколения, още от време оно, когато мъжете са отплавали да плячкосват далечни брегове, а техните половинки са се грижели за дома, дечурлигата и стопанството, надзиравали са робите.

- Как сме с плана, Нилс Столе?

- Ами - колегата вдигна глава, - планът си тече в съответствие с работата. На платформата върви подготовката за присъединяването на модула. Там няма отчетено забавяне. В постоянна връзка сме с колегите. Не знам как е с поръчките за оборудването за следващата фаза, но те трябва да започнат да се пускат скоро.

Инге се обади:

- На този етап използваме стандартни материали, заявките се правят по реда на издаването на работните пакети. Всичко е под контрол, действаме. Но… - креслото изкърца, докато колегата се поизправяше. - Това се отнася за нашата част от проекта. Още чакаме документацията на «Мазини», за да проработим въпроса със захранването на модула. Там нещата може да се усложнят заради новите разпределителни уредби - колегата разпери ръце. - Без информация от италианците няма как да ги поръчаме.

Правилно. Само че «усложнение» звучи прекалено меко за положението, в което сме се оказали. Посредством РУ-тата ще се осъществи връзката на рекуперационния парогенератор със системите на платформата… И докато не знаем какви са консуматорите на модула, тяхното разположение, мощността и другите характеристики, ние не можем да подготвим искане за тяхното производство.

А пътя оттам нататък вече сме го отъпкали… Във фабриката ще използват предоставените от нас сведения за изработването на проекта. Тази работа обикновено отнема месец. Да сложим средно по седмица за ревизиите… Те рядко биват по-малко от три… Колкото и да се внимава, винаги остава нещо за преправяне. Чертежите се изпращат в цеховете едва когато ги подпишем. За сглобяването на оборудването по груби сметки ще отидат три - четири седмици. Хайде, да не сме оптимисти и да приемем за всеки случай четири. Каквото е, такова е… Но закъснението ни ще се увеличава.

- Да, италианските приятели на Андрей са забъркали каша.

Колегите се подсмихнаха. Приятели и още как!

Нилс продължи:

- Добре. Само да допълня, че се движим в график и без преразход на човекочасове. През изминалата седмица в кантората и на платформата не сме имали болни или някакви инциденти.

Плановикът положи химикалката си върху листите. Отгоре, струва ми се, е разпечатката на моето писмо, но от мястото си не мога да видя какво точно е подчертавано с жълт и черевен маркер.

- А въпросът с «Мазини» трябва да се реши. Във всеки случай в «Статойл» са наясно със ситуацията и ще предприемат мерки. За нас сега най-важното е да запазим добрия диалог между екипите.

- Нилс, няма диалог, щом другата страна мълчи - обадих се аз.

- Този въпрос е от компетенцията на оператора. Ние не можем да предприемем нищо на своя глава.

Брит ни прекъсна:

-  Колко документа чакаме от «Мазини»?

- По нашата част - четиридесет и един. Чертежи и калкулации.

- Добре, ще поставя въпроса на срещата. Италианците трябва да се понатиснат.

Инге се обади:

- Бярте може ли да помогне?

Бярте Ховик е представителят ни в Италия. Отначало той  изпълняваше длъжността на инженер на проекта тук, но впоследствие мястото му зае Брит, а него изпратиха да координира работата на двете страни - норвежката и италианската, и да следи за изграждането на модула.

- Ще помислим какво може да се направи по негова линия.

Брит направи нова отметка в тетрадката.

- Но той е на работа до средата на декември.

Това е новина!

- Защо? - попитах аз.

- Получил е ново предложение, напуска фирмата.

Никак не е добре, че ключова за проекта позиция се освобождава по никое време. И изобщо, тръгва си още един свестен колега… Те нещо зачестиха… Ей на, Джон Макхоли напусна миналия месец, премина в «Райнертсен». И с кого ще работим тук?

- Решено ли е кой ще го замести? - попита Инге?

- Още не - отвърна Брит.

Мда. Понякога моята българска натура не проумява докрай скандинавското търпение. Безспорно разсъдливостта е нужна… Cтига да не клони към инертност. Ала мен опитът е научил още, че проблемите трябва да се решават бързо, веднага след появяването им. Изчакаш ли, те започват да се множат и усложняват.

И тъй като неволята обича действените и не особено разсъдливите, аз си дадох думата:

- Към днешна дата проектът на «Мазини» закъснява с шест месеца. С толкова изостава и изграждането на линиите на модула. И ако ние не вземем мерки, ситуацията ще продължи да се влошава.

- Андрей, от нас не зависи нищо. Решенията се приемат в «Статойл». Нека там се разберат с италианците.

- Инге, проблемът е наш, защото закъснението в Галарате срива графика ни тук. Спрели сме проектирането на връзките към новия модул, задържаме поръчките на техника…  Как ще оправдаваме престоя?

- Сроковете за приемо-предавателните дейности ще трябва да се изместят - добави Брит.

- И това също.

Готовото оборудване ще премине вътрешнозаводски изпитания. После представители на нашата фирма и на оператора ще вземат участие в приемо - предавателните тестове, провеждани по съгласуван между всички страни план. Понякога проверката протича без забележки. Друг път изпращането на изделието се задържа. На платформата уредби се монтират и проверяват няколко пъти в съответствие с процедурата за въвеждане в експлоатация… Най-вероятно аз ще напиша част от този документ… Но до този ден има още много време. А то не достига…

- Предложения? - Брит ни изгледа.

Допуснахме грешка. Предоверихме се на подизпълнителя и той ни изпързаля. Значи, трябва да сменим подхода или пръчката, както е в приказката.

Инге оглежда изстиналата черна течност в картонената чашка.  Нилс върти венчалната халка около пръста си. Очевидно няма да прекъсна никого, затова продължих:

- Добре. Аз смятам, че имаме две възможности. Първата: получаваме пряк контрол върху работата на «Мазини». Възникналите технически въпроси да не се пращат първо на оператора, както беше досега, а да се обсъждат веднага между нашите групи. Най-добре ще е да бъдем заедно с италианските инженери - нека ги командироват тук, или пък наши хора да отидат там. По този начин ще се подобри качеството и ще бъдем сигурни, че всичко се върши според стандартите и правилата. И ще спестим между три и пет седмици.

А другото решение е ние да поемем проектирането на частта, за която отговаря «Мазини». Експедитивно правим всичко тук и го изпращаме за изпълнение в Италия.

Нилс Столе почеса брадичката си.

- Ще се справите ли?

- Да.

Честно казано, тази идея никак не ми е по сърце. Ще трябва да подготвя тонове бумащина: изчисления, графици, диаграми и скици. През носа ще ми излезе инициативността. Но идеята е правилна, уверен съм! На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата. С тази мисъл резервирах обратния полет от София за насам веднага след Коледа - ако получа одобрение, ще бъда на линия от 28 декември.

Брит извади от чантата и другия банан, обели го и отхапа деликатно парченце.

- За колко време бихте били готови? - попита тя.

- За около месец и половина - погледнах към големия календар, закачен до екрана на проектора. - До края на януари. Но чертожниците трябва да работят само за нас.

- Бързо.

- Нямаме избор - усмихнах й се аз. - Така ще наваксаме много време.

- Не знам -  обади се Нилс Столе. - Не виждам как това може да бъде организирано. Ние не можем просто така да вземем и да се намесим в работите на чужда компания.

- Това не е намеса, а шанс да спасим проекта.

Бярне се обади от другата ми страна:

- Нека «Статойл» се занимава с «Мазини», ако щат - да ги глобяват, нали има такава клауза в договора за неспазване на графика. Но това не е наш проблем.

Брит набута обелките от банана в празната кутийка от млякото и затвори тетрадката.

- Добре, със «Статойл» ще обсъдим въпроса. Решение трябва да се намери. Това е засега. Благодаря ви! Аз ще бягам вече.

Ние станахме и се заизнизвахме към вратата.

- Ha det!

- Ha det godt!

Е, срещнахме се, почесахме езици… Дали не сгреших, че взех обратния билет преди Нова година? Можех да си остана в София за повечко. Не, ако приемат предложението ми, всеки ден ще бъде от значение. Вярно е, че вероятността това да се случи вече ми изглежда пренебрежително малка… Ала не бива да се отхвърля възможността, че здравият разум ще надделее.

Обратния път го извървяхме в мълчание. Инге посегна да отвори вратата на кабинета си, но в последния момент размисли. До табелката на вратата с името му е залепена вестникарска изрезка с хумористичен етюд.

-  Все ми се струва, Андрей, че някой ден ден ще напуснеш и ще трябва сам да разгребвам цялата тази каша.

Явно днес ми е денят за изненадите.

- Откъде ти хрумна това? Аз заникъде не съм тръгнал.

- Говорят се разни неща… Пък и ти се държиш рязко, сякаш от нищо не ти пука.

Така значи… Споделиш нещо под навеса за пушачите, то се разнася по-нататък по разваления фирмен телефон… И здравословната критика достига до другия край на линията във вид на не знам си какво.

- Мен ме интересува какво става във фирмата и ако видя, че нещо може да стане по-добре, го казвам. Това ли имаш предвид? Е, добре… Да вземем италианците. Те ни игнорират открито… Аз даже се съмнявам, че работят по HRSG. Кой ги знае какво им става - задачата ли ги затруднява, или са приели твърде много заявки от други клиенти и сега не смогват да ги изпълнят… Но в Галарате се държат така, защото ние им позволяваме.

- Да… Но ние нямаме право да се намесваме, Андрей, както предлагаш.

- Ние отговаряме за проекта, Инге. Трябва да вземем нещата в наши ръце, иначе може да отговаряме за закъснението. Това е също като майстора, който прави ремонта в банята ми. Отначало обеща, че всичко ще стане за две седмици, а после се оказа, че той работи на други три обекта и аз стоях без душ в мръсотията цял месец. И досега щеше да продължи да бъде така, ако не му бях скръцнал със зъби.

- Позната история - усмихна се колегата. И аз планирам такъв погром вкъщи.

- Между другото, той е добър майстор. Грък. Работи чисто. Ако ти трябва, може да дам телефона му?

- Добре. И извинявай, нещо съм уморен, налегнали са ме всякакви мисли. Тия проблеми с «Мазини»…

- Ще се справим! Двамата движим хоересгето, заедно и ще го приключим. Аз поне нямам намерение да оставям работата недовършена. А ти?

- Така е.

- Давай тогава! До после!

- До после!