СНЯГ

Любомир Дойчев

Възпят от нежните поети,
ти
бил си винаги сравняван
със безброй
хвърчащи, бели пеперуди
или
на най-лиричен стил
си бил
наричан:
пухкав, лек и мек…
Възможно е да си такъв
ти,
гледан през
прозорците на топли стаи,
в които даже
скуката скучае,
но
гледан през прозорчето -
зацапано от дим и кал -
на някоя бедняшка хижа
в крайния квартал
ти
днес и в този зимен ден
ще бъдеш -
въпреки поезиите, пак,
пак оня
леден, безсърдечен сняг.

——————————

в. „Час”, г. 3, 23.12.1936 г.