КЪМ МАЙКА МИ

Христо Огнянов

Писмо наместо да ти пратя -
лъча сред робската тъма -
и аз, и тримата ми братя
дошли си бихме у дома.

Облъхнали ти бихме с нежност
последните в живота дни,
за да се върне всичко прежно
едва на черни старини.

И в бащината къща сякаш
да бликне радост би могло,
която премаляла чакаш
в най-тежко, горестно тегло.

Невести пъргави и внуци
би плъпнали по твоя двор
и чула би небесни звуци
от ведрия и чист простор.

Ех, как ще пеят пак браздите
под бащиния дървен плуг
и вярвай, майко, най-честити
ще сме в заробения юг!

——————————

в. „Литературен час”, г. 7, 22.05.1935 г.