АМЕБИ!

Асен Златаров

Статията ми „Дервиши” постигна целта си: тия, които се визираха в нея, се обадиха. От жигосаните дервиши най се запени текето - отделение на ренегатите и простаците, които един мъртъв и безвкусен еженеделен лист събира, за да се самохвалят и за да ругаят тия, които не са на тяхното равнище.

Те си мислят, че като похулят някого - гръм го поразява, а забравят, че ръстът им е от тоя на първаците и колкото да се надуват, не ще станат по-едри. Амеби!

И ако нямаше кощунство в това, което лигаво са съчинили, кой би им отговарял? Кой ги пита, цени, сочи, уважава? Та, какво са те?

Кощунството е в това, че тия дребосъци, големи само за себе си, в пияния си припадък и неистови виения нареждат между себе си и Ботева, и Вазова, и Славейкова, и Яворова.

Това сочи колко неизцерима е жалката грандомания на тия достойни за съжаление само наши съвременници!

Не ще им помогне и нескопосното упоменаване имената на някои от живите ни писатели, които нямат нужда от тяхната похвала, за да бъдат чтими и ценени.

Тия маневри не могат да излъжат!

Аз имам намерение да дам публицистични портрети на ренегата, на простака, на фондоядеца, на синекуриста, на малодарника, но гузния и обилен материал за тия ми опити ми дават тъкмо тия, които беззъбо са се разджавкали по мене.

Озон, повече озон ни трябва, за да асенираме духовния ни живот от отровите на „писатели” и „критици” с ръста и с качествата на микробите!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 3, 15.11.1930 г.