СРЕБЪРЕН ЛЪЧ

Марина Цветаева

превод: Красимир Георгиев

СРЕБЪРЕН ЛЪЧ

Стенеше ехо, шумеше река,
тежко пороят замря,
облакът сребърен лъч изтъка.
Дълго ни радваше, после така
слънчице, слънце изгря.

1910 г.

——————————

ГОРДОСТ И ПЛАХОСТ

Гордост и плахост - родни сестри са,
дружно орисват моята люлка.

„Челото вдигай!” - гордост нарежда.
„Поглед навеждай!” - плахост прошепва.

Тъй си вървя аз - поглед навела,
вдигнала чело - гордост и плахост.

1921 г.


ЛУЧ СЕРЕБРИСТЫЙ

Эхо стонало, шумела река,
Ливень стучал тяжело,
Луч серебристый пронзил облака.
Им любовались мы долго, пока
Солнышко, солнце взошло!

1910 г.

——————————

ГОРДОСТЬ И РОБОСТЬ

Гордость и робость - родные сестры,
Над колыбелью, дружные, встали.

„Лоб запрокинув!” - гордость велела.
„Очи потупив!” - робость шепнула.

Так прохожу я - очи потупив -
Лоб запрокинув - Гордость и Робость.

1921 г.