СРЕБЪРЕН ЛЪЧ
превод: Красимир Георгиев
СРЕБЪРЕН ЛЪЧ
Стенеше ехо, шумеше река,
тежко пороят замря,
облакът сребърен лъч изтъка.
Дълго ни радваше, после така
слънчице, слънце изгря.
1910 г.
——————————
ГОРДОСТ И ПЛАХОСТ
Гордост и плахост - родни сестри са,
дружно орисват моята люлка.
„Челото вдигай!” - гордост нарежда.
„Поглед навеждай!” - плахост прошепва.
Тъй си вървя аз - поглед навела,
вдигнала чело - гордост и плахост.
1921 г.
ЛУЧ СЕРЕБРИСТЫЙ
Эхо стонало, шумела река,
Ливень стучал тяжело,
Луч серебристый пронзил облака.
Им любовались мы долго, пока
Солнышко, солнце взошло!
1910 г.
——————————
ГОРДОСТЬ И РОБОСТЬ
Гордость и робость - родные сестры,
Над колыбелью, дружные, встали.
„Лоб запрокинув!” - гордость велела.
„Очи потупив!” - робость шепнула.
Так прохожу я - очи потупив -
Лоб запрокинув - Гордость и Робость.
1921 г.