Стере Буковалу

превод: Михаела Дешлиу

ПОЗНАТИЯТ ГРАД

В този град от ден на ден по-беден,
съседът отстранява чепа от своята ограда.
Луната тече ту по-студена, ту по-топла,
върху рамото на обикновения уличен минувач.

В този град от ден на ден по-беден,
нощите се притискат в чувала.
Съмнението пресича улицата на висок ток,
с тънки бедра, пристъпващи над смъртта.

В този град от ден на ден по-беден,
често пъти гробът се купува като цяр.
Мисълта се разгаря като висок пламък
във фенера на съществуващата плът.

В този град от ден на ден по-беден,
много леко се развързват приятелствата.
Децата издигат луната като хвърчило
и самите те дърпат връвта от Божествената ръка.

ПО-БЛИЗО ДО ИЗПОВЕД

                    На Стефан Моллов

Отвързва воловете от Голямата
                              мечка
в полето, което не се мери
                              с декари,
нито със сълзената стъпка
на измореното лице
                              на времето.
Вкаменен стои
над словесната преспа
и слуша повторните удари
откъм затворената порта
                              на земята.
И до ден днешен не знаех
как успяваше да намери
яйцето на невидимата птица
от гнездото под стряхата
                              на моите мисли.
Вярно е,
че само на мен ми казваше:
- Погребвай и последната сянка,
която случайността шири
                              по пътя,
и не тръгвай надалече,
защото пътят е хубав,
само ако го знаеш предварително
и е изгладен само от теб.
И няма да се страхуваш
                              от камбанното биене
отвътре или отвън.
И дори да не го видех на прага,
все пак, той стоеше вкаменен
и пиеше до последната капка
от усукания тютюн в миналото.
А вечерта неговото очертание
слагаше обратно
в лунената половинка, откъдето
                              аз скочих
в дълбоките и просторни води
                              на миналото.
И да не питаш
защо се отварят тежките врати
и за какво!
Тънки като монетка.
Ще минеш чист през тях.

СЛЕДОБЕДИТЕ НА ЕДНО ПИАНО

Рядко чувам пиано из града.
Със следобедите, изтичащи под клавишите,
над ниските ноти лодкарят гребе
в безкрайни води.

И все по-често виждам птици как се потапят
в зелените води на дърветата.
Лодкарят кара бавно, без да прави вълни,
а лодката е пълна с макове.

Рядко минаваше по клавишите на пианото
моята възраст, непознатата възраст –
така,
както вълната прорязва за последен път
изгубената лодка.