ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
Слънце пекна; веч пресекна
мраз да иде;
и ей птичка-ластовичка
пак се виде.
Пъплят хора без умора
по горите;
други сеят и си пеят
след браздите.
В всяка бива дъх залива
от цветята;
а послушват и усмихват
се листата;
тука дете къса цвете
миризливо;
а ветреца там цветеца
вей игриво.
Във туй време не се дреме
и в селцето;
бързо, живо и игриво
бий сърцето!
ВОДОПАД
Нанагоре в планината,
де долчето криволи,
шумно пада там водата
от високите скали.
А под тях вълните бистри
пенят се из синий вир,
дребни капчици сребристи
хвъркат около безспир.
Лек и хубав дребен пясък
рони се от стръмний бряг…
А шумливий воден плясък
чуе се далек, далек…
СЛАВЕЙ
Сред зелената дъбрава
славей чудно кърши глас,
той с очички замижава
и унася се в захлас.
Сутрин, вечер тъй унесен
пее, спира, почва пак
и от неговата песен
еква кичестий шумак.
ГРАДИНАР
Из градината широка
градинарят се не спира,
от зори до тъмна вечер
там си работа намира.
Ту с лопатата копае,
ту със дългата мотичка
и земята изравнява
в всяка мъничка лехичка.
Рядко спира, дъх поема,
поизправи морно тело,
а потът тече обилно
от набръчканото чело.
Градинарят цяло лято
в непосилен труд минава,
но градината богато
за труда го награждава.
НА НОВА ГОДИНА
Днес от татка изсурваках
кукла с рокля от атлаз,
но ако ме той сурвака,
що ли да му дам пък аз?
Ето, нямам си петаче,
ни кравай, та ме е срам…
Ха, намислих - мойто коте
дяволито ще му дам.
ПЪТНИК
Сняг се сипе на парцали
и високо навале,
морен пътник без пътека
крачи в пустото поле.
Мръква, той едвам се мъкне,
кръст не може да сведе.
Кой ли огън ще да стъкне
и подслон ще му даде?
Сняг се сипе. Никой няма.
Вълчи вой се чуе пак.
Пътник спря се и задряма
сладко на дебелий сняг.
А виелица запяла -
тътнат ближните гори
и покривка тежка, бяла
скоро пътника покри…
ЕСЕН В ГОРАТА
Вред е тъжно, глухо -
тежка самота;
падат осланени
жълтите листа.
Само ручей бистър
в ближни висоти
пенест, многоводен
пак си тъй шурти.
——————————
На ранина. Антология за деца. 1911 г.
