Александър Овсянников

превод: Тихомир Йорданов

***
Жената аз постигах както Бог:
в извивките на вечност - сякаш скок
във огнени долове, във черни висоти -
отхвърлях ъглите, граничните черти.
Овален е светът, самата тя - овал.
Небесната, целувах Нея, зажаднял.
И мислех си: жената аз открих
като въздишка и единствен стих…
На сутринта я гледам удивен:
все непозна тя лежи до мен.

***
Жените излизат, макар и за час.
Поискват те друг да обичат, не нас.
Жените напущат ни само за ден,
за повече - не, туй е мързел почтен.
Мъжете излизат за час, а комай
светът им за миг се обърква безкрай.
Те там си остават, от мързел почтен,
за век, за година, а може и ден.

***
Изпадаха тези листа - отде вятър се взе?
Художник пропаднал проскубана четка гризе.
Писател, пияница, дъвче начупен молив.
Ловец, махмурлия, стреля по дивеч лъжлив.
И музика тъжна реди композитор пиян.
Растем все велики всички - до своя таван.

***
От фалша откровено бягам.
Ще кажа откровено: без!…
И още: сволоч, не посягай
на святите гробове днес!