ИДЕНТИЧНОСТ

Тони Теллалов

Из „Парче от икона” (2021)

ИДЕНТИЧНОСТ

толкова дълго се връщах назад,
че когато най-после пристигнах
градът си бе тръгнал
заедно с мазилките на сградите,
тайните места
и рождената ми дата.

на автогарата видях жена,
която съм целувал в онзи град,
но в този тя ми каза:
„автобусът ви потегля от трети сектор”.
качих се и поехме през кварталите -
навсякъде имаше плакати
с лицето на някакъв тип,
за който нищо не знаех -
кой може да е наистина важен
за толкова много хора…

извън града,
върху празна щайга край пътя,
седеше обгоряла проститутка
и си чоплеше петата.

каквото и да става,
някои неща не се променят
и това носи надежда,
и това носи отчаяние
и е повод за забрава…


САМОТЕН ТОСТ

толкова много клишета,
толкова много азбучни истини,
толкова много рецепти за бъдеще,
толкова много хора, които си мислят,
че могат да пъхнат тухла в пощенски плик.
никой не чува котешките стъпки наоколо.
никой не чува себе си.
никой не чува никого.
пълно е с дизайнери на картофи,
с художници на дъвки,
с конструктори на интимност.
когато в квартала някой се гръмне,
всеки знае какво е трябвало да направи
всъщност, този нещастен глупак,
как да живее и как да умре.

така ми се иска да пия за вярата,
че утре в сърцето ми ще снася муха,
пътечки ще правят малките ларви -
пръст за прекрасна и бяла бреза.


ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ

ако можех да си подреждам сълзите,
щях да ги сортирам по възраст, по чувства, по повод,
според техния цвят, структура, физика, химия,
щях да си имам любими сълзи и такива,
които не искам да помня,
но какво от това, аз вече не плача,
няма как да завърша тази колекция,
както няма как да завърша живота си
през сълзи.

всяка гордост е малка разруха,
но така се върви към смъртта -
страхливо пред себе си,
достойно пред другите…


КЛОШАРЯТ, КОЙТО ПРИБЛИЖАВА

самотата му отива и е във синхрон
с жълтите мустаци и връвта, с която,
ту си връзва гащите, ту балона на детенце в парка.
разказва дълго на младежите истории,
които ги разсмиват на неправилното място.
има няколко балтона и напролет ги подрежда,
край шосетата на изходите на града.
за да са му под ръка на идване, на тръгване,
на зимата и всяко бебе-таралеж,
което го е страх да прекоси асфалта.
веднъж нахрани възрастно момиче
с жълъди, намерени под есента
и тя живя със него чак до сутринта,
на пейка в липово убежище.
после тя пое по летен склон,
а той смени квартирата -
внезапно беше взел
да предпочита кестени.


ТОЧНО ТОГАВА

най-подходящият момент
да пропаднеш е този,
в който забележиш
колко са малко оцелелите
в тълпата -

всичко може да е в теб,
всичко може и без теб -
финансовите борси,
фабриките за цимент,
поточните линии,
банките, треморът, болката
и побоят на съпруги.

точно тогава,
когато разбереш,
че още си цял,
ти идва да паднеш
свободно…


* * *

„Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката,
ще видиш труповете на враговете си,
да се носят по течението покрай теб”. Сун Дзъ

Реката носи труповете на врага
и може би е време за празнуване,
но изразът „пази се, някой те очаква”,
набира вече друга, безпощадна сила …


КООРДИНАТНА СИСТЕМА

линия на лудостта -
от двете є страни
един човек

линия на глупостта -
твърде тъничка черта
в безкрайното поле

линия на мъдростта -
билото на всеки
пресен гроб

допустимо отклонение -
ветрецът от трептенето
на брезово листо


ИЗГРЕВ

сутрин църквата е звуци -
пляскат множество крила,
ухажват се в кубетата гугутки,
потропват нокти и пера.
ехти метлата на клисаря,
в камбаните свисти ветрец -
настройва се наземният оркестър,
в очакване на Главния творец,
да спусне партитурите за днес.