СВЕТУЛЧИЦА
Из „Слънце с чадърче” (1982)
——————————
СВЕТУЛЧИЦА
——————————
ДОМАШНОТО НА КОМИНА
Лист хартия е небето…
Там домашното си - ето
пише тихо пак коминът,
краснописец ненадминат.
Но защо ли днес, уви,
писането не върви?
Щом напише малка думичка,
вятърът я трие с гумичка.
ПОТОЧЕТО
На поляната съм спряла:
- Де ли е поточето?
Рече ми гората бяла:
- Под снега клокочи то!
Звънкат ледените клони:
- Ах, нима не чуваш ти?
И под ледените брони
сърчицето му тупти!…
После чуй какво се случи!…
Хукна към дола напред
и разчупи със юмруче
пролетния тънък лед.
Сред гората съм се спряла:
- Де ли е поточето?…
- В лентичка сребристобяла
се превърна вече то!
ЩУРЧЕ
Викнах страшно изумен:
- Кой шегува се със мен?
Чий е този весел глас?
Откъде щурче у нас?…
Мама се засмя: - Отде ли?
Погледни цветята бели!
Скрито зад едно листо
у дома живее то…
А пък някой ще рече:
- Телефонът е щурче!
ТЪМНО
Притворило е слънцето клепачи
и бавно към дома си крачи.
А вечерта с копринени поли
тихо шумоли.
Пътеката едва личи.
Блещукат котешки очи
и сянка някаква премина
отсреща в нашата градина.
След миг луната заблестя,
добър приятел ми е тя.
Към Тъмното лъчи насочи
и Тъмното в шубрака скочи…
От него кой ли се бои?
Уплашено се спотаи
зад сплетените черни клони…
Денят оттам ще го прогони!
СЛЪНЦЕТО И АЗ
Слънцето зад хълм наднича,
сутрин срещам го засмян.
На балонче то прилича,
пуснато от мойта длан.
Мигар то за мен изплете
от роса и от лъчи
пъстрата дъга в небето,
дето отдалеч личи?
Най-обичам го, когато
в синевата заискри
и разплисва шепи злато
над поля и над гори.
По носа ме гъделичка,
на ухото ми шепти:
- Да ти пусна ли стреличка?
Поспаланко, ставай ти!
СВЕТУЛЧИЦА
Светулките смълчани
се крият в мойте длани.
Едничка се заплете
в косите ми развети.
Не съм ли аз самата
светулчица крилата?
КАМЕРТОН
Полята пак са ожаднели,
сънуват облачета бели.
Мечтаят дъжд да завали,
пшеницата да шумоли.
Щом плисне дъжд, ще припна вънка,
че капката е нота звънка!
Звъни си тя: - Ре-сол-ла-ре!…
Ще слушам аз, дордето спре…
А в клас, наместо с камертон,
със капката ще давам тон!
НА БАЛ
Ах, закъсняха за бал пеперудите!
Ах, колко тъжни са - да се учудите!
Под зелената дъбова стряха
задъхани от бързане спряха.
Дъждът ще намокри и двете,
не ще остане прашец по крилете.
А това е първият им бал!…
На водното конче му стана жал…
Приближи се до тях мълчешката
и разтвори криле в тъмнината.
И така - от стряха на стряха -
на бала те долетяха.
ПАРАШУТИ
Пак глухарчета берем!
Побелели са съвсем!
Духна вятър и ни сепна.
Цялата поляна трепна.
Парашутчета летят,
лекокрило се въртят.
Всяко дири си площадка,
но да бъде много гладка:
- Хей! - извиках им засмян.-
Кацвайте на мойта длан!
ПЕРЦЕ
На пъстрия кълвач от крилцето
върху брезата падна перцето.
Тя се зарадва и се похвали:
- Друга такава едва ли
ще намерите тук!
Колко съм хубава! -
рече на младия бук…
Чу я ветрецът,
грабна перцето
и подари го в миг
на момчето…
Викна брезата:
- Перцето ми де го?…
А момчето си закичи
шапката с него…
ДЪЖДОБРАН
По смрачен и стръмен свод
тръгна облак-октопод.
Над полета и била
пусна дълги пипала.
Диреха врабците стряха.
- Колко страшно е! - мълвяха.
Само крушата-дивачка
не направи нито крачка.
Капките лови без страх…
Сам до нея се добрах.
И разпери тя над мен
своя дъждобран зелен.
ПОЧУДА
Две поточета бълбукат,
гледа и се чуди букът:
- В тази утрин странно тиха
откъде се появиха?
- От онази пряспа бяла,
дето на върха е спряла!
Пухкава като къделя
тя им беше за постеля.
Но събуди ги южнякът,
затова те миг не чакат.
Край зелен почуден бук
пеят си: - Бълбук, бълбук!…
——————————
БЪРДУЧЕ
С ГЛАС НА ПТИЦА
——————————
ПЧЕЛИЧКА
Има малката пчеличка
жълта рокля със звездичка,
малки чехли от сребро
и едно сърце добро.
От липата разцъфтяла
сбра прашец - паничка цяла!
Трябва да се прибере…
Но не помнеше добре
чехлите къде остави.
Ах, сега какво да прави?
Мама ще се огорчи.
Но какво ли там стърчи?
На щурче мустаче!
Виж го, нещо влачи!
Под листо щурчето свърна,
сребърните чехли зърна.
Звънна тя, благодари
и медец му подари.
И нали си е добра,
рече: - Друг ще събера!…
ОГЛЕДАЛО
Бистра локвичка блести.
Заобиколи я ти!
Тя на облачето бяло
стана ново огледало.
ГРОЗДОБЕР
Люшка вятърът гнездата,
бели пухчета премята.
Свети в тази ранна есен
златен грозд, към мен надвесен.
В къдравия жълт листак
как ли се е мушнал, как?
Зобнах зрънце, зобнах пет,
най-узрелите наглед…
Смее ми се дроздът наш:
- Почна весел гроздеяш!
ВЪРТЕЛЕЖКА
Съгледа слънцето
капчица росна.
Нежно с лъчите си
то я докосна.
Искаше с нея
да поиграе.
А тя изчезна,
де ли, не знае!
На втората сутрин
зърна звездичка.
Тя се показа
над сънна тревичка.
Искаше с нея
да поиграе.
А тя изчезна…
И тъй до безкрая…
КОТКА
Има котката едни
не очи, а въглени.
Сякаш с фарове сама
реже нощната тъма.
Мига с къси светлини:
- Моля, първи премини!
Мяу! Мяу! Ето на -
пак натисна клаксона!
Свири тук за кой ли път,
а децата вече спят…
- Стига, Мацо! Без сигнали!
Забранени са! Разбра ли?
БЪРДУЧЕ С ГЛАС НА ПТИЦА
Купете си, дечица,
бърдуче с глас на птица!
Бърдучето ще избълбука
мелодията на капчука.
Над ниви и градини китни
мелодията ще политне.
Но слезе ли над мойто рамо
ще тръгна с вас, по риза само…
И детството си ще подиря
сред глъчката на панаира.
СЛЪНЦЕ С ЧАДЪРЧЕ
По небесната пътека
слънцето върви полека.
Гледа тук и там, поспира,
нийде сянка не намира.
- Няма сам-само да грея!
Хрумна ми добра идея!…
В миг от синята поляна
бяло облаче си хвана.
Стана слънце със чадърче!…
Ала пак нослето бърчи.
Всички капки то пропуска,
мокрят жълтата му блузка.
ЕСЕНЕН ДЕН
Есенният ден е щедър,
сипе злато по листака.
Щъркът, кацнал на комина,
пак за сбогом вече трака.
Скачат призори децата.
Гроздобер е, няма време!
Всяко бърза към килера
върбов кошник да си вземе.
Косът разядосан кряска,
скрит зад жълтите ластари:
- Пионерската бригада -
леле-мале - ме превари!
ЕХОТО
Тича ехото в здрача,
върховете прескача.
Поигра си на жмичка
с бързонога козичка.
Ей го - пак отмаляло -
нито пило, ни яло.
Рече месецът: - Нека
на поляната мека,
от росата измита,
да поспи до насита!
Бързо ще порасте…
Утре вик на дете
или утринен звън
ще го вдигне от сън…
Ще потърка очи
и след детския глас ще търчи.
УШИЧКИ
Под дъба се спряхме всички,
уж дърво е, а с ушички.
И слуха му на игра
аз реших да проверя.
То на глухо се преструва,
сякаш нищичко не чува.
Дъбче, говори пред всички!
Дръпнах двете му ушички…
Ех, че чудо, погледнете,
в мен останаха и двете…
И сега е без ушички,
стана дъбче като всички!
КОМИНЪТ
Засвирва той на девет гласа,
вихрушка бяла му приглася.
Врабчето мисли: - Музикант,
а няма капчица талант!
Омръзна ми със този глас!
Не спре ли, ще замръзна аз!
ЧАЙНИКЪТ
Още рано във зори
сложих чайникът да ври.
Похлупачето добро
почна своето хоро.
Гледах весел, докато
ситно си потропва то.
Скачах с него и засмян
удрях силно длан о длан.
Танцът продължи цял час,
но без чай останах аз!
