Светла Караянева

УЛИЦАТА

И вървиш по тротоара
в стадото от минувачи.
Докъде ще я докараш,
накъде изобщо крачиш.
В тази джунгла, анонимен,
имаш вид на тревопасно.
А животът е взаимен,
дебнат челюсти ужасни.
Може би ще оцелееш,
ако вечно се озърташ.
Или с някаква идея
да забравиш, че си смъртен.
Може сянката ти бледа –
винаги встрани от тебе,
да избяга при съседа,
чувствайки се непотребна.

СЕЛЕНИЗЪМ

Стъпва котешки меко
по перваза луната.
Засиява пътека,
сомнамбулно позната.

Тя е луда, луната,
грее пълната пазва.
И терзае душата,
и плътта ми наказва.

Вият псета безсънни,
пеят в хор пияндета.
И нощта е бездънна,
месечина проклета.

И протегнала длани,
по лъчите й къси,
сомнамбулно пияна
прекосявам съня си.

ЙОНИЙСКО ЗАВИНАГИ

          Счупихме статуите,
          изгонихме ги от храмовете,
          и все пак не са мъртви боговете.
                              К. Кавафис

Последно приключение,
дантелено крайбрежие,
флотилия острови.
Преоравам
морските течения.
Антена е мачтата,
обвива ме вой на сирени –
Пенелопа, Лаерт, Телемах.
А дебнат женски острови,
закотвят ме
пристани от бедра –
Цирцея, Навзикая, Калипсо.
Безкрайното завръщане.
Не се боя от ластригони,
от бурите на Посейдон.
Итака ме настига.
И Омир, слепият пастир,
ме връща в стадото.