„КОСЬО ДЪЛГОНОСЬО И ФРОСА ДЪЛГОКОСА”, ВЕСЕЛА ПОВЕСТ ЗА ДЕЦА ОТ КАЛИНА МАЛИНА
„Косьо Дългоносьо и Фроса Дългокоса”, весела повест за деца от Калина Малина. Книгоиздателство „Ив. Куюмджиев”. София, 1935
Да се пише за деца е едно умение, което не всеки писател притежава. Работата на писателя, който твори за читатели, приблизително на неговата възраст, значително се улеснява от обстоятелството, че пише за хора, чиито представи и разбирания за света не се различават рязко от неговите, каквото различие до голяма степен съществува между детето и възрастния.
Писателят, който пише за възрастните, никога не слиза към умствения уровен на читателя, напротив, тоя последният се изкачва към разбиранията на писателя.
С детския писател е тъкмо обратното.
Неговото творчество преди всичко предполага едно основно познаване на детския мир, една способност за вживяване в представите на детето за света.
Калина Малина в „Косьо Дългоносьо и Фроса Дългокоса” напълно се е съобразила с всички необходими изисквания на детския разказ.
В нейната повест има живот, има действие; интригата се заплита в първите страници още, въображението се разпалва от необикновената среда, в която ни въвежда писателката.
Отвличането на Мижлин от Косьо Дългоносьо събужда интереса на младия читател, и той е готов да следи какво ще се случи по-нататък.
В повестта преобладава приказният елемент. Калина Малина е построила една въображаема действителност, сред която се движат също едни в по-голямата си част нереални герои. Но тя не върви по шаблон, не копира от други приказки.
Даже и джуджетата, за които се разказва в повестта, имат свой образ - образ, който Калина Малина сама си е създала, без да се е повлияла отвън.
Много повече самостойност и живо творческо въображение Калина Малина проявява при обрисовката на Фроса и Косьо, на мравката Силка и на чудноватия господар на джуджетата.
Освен тях, редят се още много други герои, представители на голямото животинско царство.
Във всяка отделна глава се явяват все нови и нови животни, които, макар и нахвърляни бегло, действуват на въображението със своята очертана индивидуалност.
Калина Малина винаги смогва с малко средства да даде цялостен образ. А за детето, знаем, кратките, картинни описания са много по-полезни.
Така се дава свободен простор на неговото въображение. За детето понякога е достатъчно само да се загатне; останалото то само ще си построи.
В тая повест има и поука. Всяко произведение за деца, което говори само на въображението, без да засегне и сърцето, не ще намери достатъчно отзвук в детската душа. Детето не трябва да добива само знания, то трябва и да се напътства към доброто.
А това най-успешно е постига с примери, не чрез внушение и схоластика. Тоя, именно, начин на въздействие е избрала Калина Малина.
Немирният Косьо, след като претъпява редица страдания, накрая се поправя, става добър.
Повестта, написана цветисто и поетично, съдържа всички необходими данни, за да бъде едно хубаво четиво за деца.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 273, 1 май 1935 г.
