Валентин Устинов

превод: Красимир Георгиев

САМОТНОТО ДЪРВО

Бе самотно дърво сред поле ширно-бяло
оцеляло в безбрежна тъма.
Сред полето дървото самотно бе пяло
ни на нас, ни на зима сама.

Сред полето дървото самотно остава,
но веднъж го нощта заличи.
Онемяло от болка безкрай оттогава
там полето самотно мълчи.

——————————

ОДИНОКОЕ ДЕРЕВО

Одинокое дерево во поле белом
проступало сквозь сизую тьму.
Одинокое дерево во поле пело
ни себе, ни зиме - никому.

Одинокое дерево маялось в поле
и однажды пропало в ночи.
С той поры - онемев от несказанной боли -
одинокое поле молчит.