Валентин Алексеевич Устинов, съветски руски писател - поет и прозаик, е роден на 20 март 1938 г. в гр. Луга, Ленинградска област. Завършва филологическия факултет на Ленинградския държавен увиверситет (1972) и висшите курсове при Литературния институт „Максим Горки” (1979). Член е на Съюза на писателите на СССР (1972). Работи като редактор във в. „Балтиец”, кореспондент на в. „Правда Севера”, завеждащ-отдел поезия на сп. „Север” в Петрозаводск, заместник-главен редактор на сп. „Наш современник”, секретар на московската писателска организация и директор на изд. „Московский писатель”. Президент е на Академията за поезия в Москва (от 1998 г.). Автор е на книгите с поезия и проза „Зелёная песня” (1968), „Талан” (1971), „Живица” (1971), „Путина” (1974), „Исполать” (1975), „Братчина” (1978), „Большак” (1979), „Ярило” (1980), „Вертоград” (1983), „Избранное” (1984), „Окликание звезд” (1984), „Талан. Трехкнижие.” (1985), „Стихотворения” (1987), „Звездная вечеря” (1989), „Баллады для любимой” (1989), „Марево” (1998), „Сочинения” (1998), „Метельный храм” (2006), „Сентиментальные деревья” (2008), „Песчаный свиток. Пятикнижие.” (2009) и др. Поезията на Устинова продължава традицията в руската поезия, свързана с имената на Колцов, Есенин, Рубцов. Умира на 20 ноември 2015 г. в Москва, погребан в Переделкинското гробище (Москва).

Публикации:

Поезия:

САМОТНОТО ДЪРВО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 135 февруари 2021