ПАРИТЕ НА ГАБРОВЦИ

Петър Тоцев

Най-ранните сведения за парите в Габрово имаме от гробището, което се е намирало около най-стария църковен храм „Св. Петка”. Те са византийски монети от 13 век, много изтъркани от години употреба, поради което са оставени до тялото на покойника. В един данъчен тефтер от 1477 г. се споменават 96 тукашни семейства, които плащат по 12 акчета данък, когато за останалите краища той е бил обикновено 25. Намалението е било заради службата на мъжете, като дервентджии, или охрана по пътя към прохода „Шипка”. Вече в 1515 и 1544 семействата се увеличават повече от два пъти, което дава основание да се вярва, че настаняването в това селище е било избирано от повече родове. Защо родове? Защото имената на данъкоплатците показват семейства с двама и повече синове. Защо само мъжете? Защото те са плащали задълженията към държавата. Изключение са вдовиците. Пътепис на Евлия Челеби (1662) дава сведение, че габровци много добре оценяват ролята на парите и са използвали и непозволени начини за тяхното доставяне. Селището е било прикрепено към имотите на великия везир, а повечето от мъжете са се водели на служба като държавни овчари. Турският пътешественик дава съвсем друго описание за основното препитание. За него те са разбойниците, които го нападат по пътя към Габрово, защитавани по-късно дори от агата на хаса представител на официалната власт. Габровци нападат пътниците, вземат коне и багаж за продажба, а намерените пари си разпределят. Те са съвсем оформена военна дружина, въоръжена с пушки, бойни брадви, тъпан и знаме с християнски кръст. В 1650 г. за кратко Портата, както се е наричало правителството по това време, премахнала статута на местните пазачи, който им давал привилегии, като един от мотивите е, че излиза много скъпо на империята. Значи им прекратяват заплатата. За пари се говори и десетина години по-късно, когато в последващия данъчен регистър населението тук се дели на две категории съобразно занятието си – чифчии и ратаи. Този документ подлежи на голямо внимание, защото местните хора трудно биха изкарвали прехраната си със земеделие, не само заради традиционните пазачески ангажименти, но поради пригодността на природата повече за отглеждане на животни. В същите години се строи черквата „Св. Йоан Предтеча”, купуват се с общи пари църковна утвар и богослужебни книги. За пари, заделени за църква се подразбира в кадийското решение от 1704 г., когато се иска да се извърши ремонт на „Св. Петка”.
Освен официалните монети, местните църковни настоятелства секат така наречените църковни пари – правоъгълничета с кръст най-често, отсечени грубо от медна ламарина. Те замествали „стотинките”, които били нужни за дребни плащания, най-вероятно на свещи и други подобни.
За много по-големи количества пари се говори, когато след 1774 г., габровци създават своите търговски колонии в Москва, по-късно в Одеса и във Влашко.
Едно съчинение на френския пътешественик Анри Фуркад, посетил тукашните земи през 1801 г., има сравнително интересен „европейски” поглед върху външния вид на габровката. С типичното за французин чувство за хумор, той говори, че това, което той поставя в джобовете си, жената тук окачва на шията и главата си. Това сведение е интересно и в друг аспект. То дава представа, как габровци са натрупали своите състояния. Най-вече чрез липсата на предпочитание към предметите на лукса. Това явление е било характерно и за другите краища на Балканите, където срещу земеделската си продукция получавали фалшиви и излезли от употреба монети, защото не намирали какво да купят срещу нея в европейските магазини. Историците наричат това „монетна търговия”, а габровци превръщали метала в украшения за своите жени. Затова и днес в музейните колекции от накити се срещат австрийски, полски, немски, руски и турски монети от 16 и 17 векове.
През 19 век Габрово изцяло възприело парите и тяхната употреба от Европа, с по-бавни темпове и по балкански, но далеч по-бързо с отваряне особено на Дунав за корабоплаване. Започнали да се появяват скритите съкровища, по-известните в храмовете – за черни дни, за ремонти и закупуване на утвар, за общи строежи на мостове, пътища и училища. Най-достоверният пример е изграждането на първото светско новобългарско училище с намерените при ремонт на оградата на една от църквите „избродени” пари, както наричали откритите заровени монети.
Чак до 1889 година стари и нови, български и чужди пари вървели в употреба, дори когато трябвало да се плащат данъци.