ПЕСЕН

Тодор Дашков

Ти пееше…
Как пееше ти, моя Възлюбена!
Като кадифяна лента се виеше твоят глас…
Ту сприхав, поривист, ту тих, проточен, милващ.
Ти пееше песен на любовта…
И слушах те унесен аз в трепета на новия глас…
Не глас - душата ти пееше…
Тя беше трепетни струни, що настройва лъх от тих ветрец… И пееше чудна песен…
Стори ми е, че тая песен беше повик на сърцето ти…
Тъй както малка птичка, скрита в листака, пее за своята мъничка любов…
Тя беше - копнеж на душата ти…
Може би, копнеж по друг…
Нали?
И слушах те аз унесен, и не се отзовах.
Защото друг зовеше ти…

——————————

сп. „Родна мисъл”, г. 1, бр. 9-10, 1921 г.