МАКОВО ПОЛЕ

Данаил Кацев-Бурски

МАКОВО ПОЛЕ

Пустинно беше тъдява по-рано полето,
трънаци го покриваха като с мрак,
но дойдоха от север с обещание свето
победители мощни, под стъпките на техни крак
врага да сломят, свобода да дадат
на роба клет и с радост да го озарят.

Гърмове раздираха на Тракия небето
от ранна сутрина, от нощ до сумрак,
навред само с лаена кръв беше залято,
с кръвта на падналите за свобода - юнак до юнак
и там де кръвта се ля в ранно лято,
покри се полето само с ален кървав мак.


ШИПКА

Шипка! От половин век тая дума свята
от род в род се носи, от уста в уста.
Тя пламък огнен е. От нея Родината свише е огрята
и на поколенията сочи свещените места
дето на дедите наши кръвта е пролята.

Шипка! Там за пръв път се окрили душата,
в борбата неравна тя доби крила
и всред зарята кървава, когато заблестя свободата,
от урвите диви, каменливи, със огнени слова
великите дела записа в небесата.

Шипка! Име дивно, изпълнило сърцата
на младо и старо: със сила в радостта,
със гордост в скръбта и с мощ чутовна щом подета е борбата
с враговете на българския род, презирайки смъртта
на подвиг превръщат всеки звук на тръбата.

Шипка! Ти вечно ще сияеш над полята.
Балканите ще тръпнат от силата и мощта,
на духа свещен на наште деди, вселен с мириа на цветята
нацъфтели вред по поля, градини на родна страна,
та венци да сплитат за теб, Шипка свята!

——————————

Възпоменателен сборник - Епопея на българския воин, т. 5, 1935 г.