Марин Кадиев

Желяз Кондев е емблематична фигура за Сливен. Като физически образ респектира и впечатлява: средно висок, тъмнолик, с хайдушки мустак, под който дими вечно недопушената цигара; с черния си поглед в началото стъписва, но след това потъваш в него и се усещаш обсебен, защото проницателните му черни очи излъчват доверие и предразполагат към откровеност.

Той е стопанин на издателска къща „Жажда” и главен редактор на списанието за литература и изкуство „Жажда” - така че литературният живот на Сливен минава през неговия художествен поглед.

Но самият Желяз Кондев е изтъкнат прозаик и краевед: той е сериозен изследовател на бележитите сливенски възрожденци Добри Желязков, д-р Иван Селемински, Добри Чинтулов и др., автор е на два cборника с разкази „Нашенци”, на тритомната история на родното му село Драгоданово, но безспорно най-значимото му творческо дело е тритомното художествено-документално жизнеописание на Добри Чинтулов със заглавие „Сказание за възрожденеца”.

Желяз Кондев има вътрешен афтинитет към историята, органически е свързан с миналото на сливенския свят и тази негова изследователска страст го води до свидетелства, документи и архиви в Одеса (Украйна), Кишинев (Молдова), в Бесарабия, Приднестровието, Приазовието, в бившите съветски републики и най-вече в националните библиотеки.

Той изявява търсеща изследователска мисъл, има конструктивно мислене, чувство за историзъм и неспокоен творчески темперамент.

В трилогията за Чинтулов „Сказание за възрожденеца” всичко е научно аргументирано, достоверно изследвано.

Образът на Чинтулов е автентичен, защото Желяз Кондев е проучил огромен фактически материал; осмислил е всичко писано преди него по този въпрос и на тази основа надгражда, открива нови гледни точки и анализира задълбочено писаното за Чинтулов от своите предшественици.

В този аспект издига чинтулознанието на по-висок етап и откроява характерологични черти от българската душевност.

Първата част на трилогията е озаглавена „Пред изгрев” и е проследен пътят на младия Чинтулов от Сливен до Одеса и обратно.

Особен акцент е вложил авторът на житие битието на Одеския кръг от българи - Иван Богоров, Васил х. Берон, Димитър Михайловски, Ботьо Петков, Найден Геров, Елена и Димитър Мутеви и др.; особено се открояват благодетелите Априлов и Палаузов, но над всички се извисява със своето ученолюбие Добри Чинтулов с неговата неутолима, неистова жажда да учи, да трупа знание.

Тук той прописва, тук се заражда изгарящата му любов, но всичко пожертва в името на България, където се завръща след десетгодишно учение, за да просвещава, за да просветлява народа чрез плодовете на човешкото познание към духовни висини.

Втората част „Искри любородни” откроява учителя Чинтулов в Сливен и Ямбол, където прави поврат в мисленето на хората чрез въвеждането на нови методи в образованието и борбата му с консерватизма на чорбаджийството, което преодолява чрез духовната си сила и морална устойчивост.

Тук той се извисява като нравствена стойност до висоти, каквито бългapската действителност не познава дотогава.

И в третата част „Неспокоен залез” Чинтулов е изобразен като духовен стожер, приемащ революционните идеи; като водител на народа срещу турско-гръцкия гнет; показан е и като лично, интимно битие, дочакал, приветствал освободителите и изгорял от любов трагично самотен за просветлението на своя народ в следосвобожденската епоха.

Чрез тази трилогия Желяз Кондев се оказа най-автентичният биограф на Добри Чинтулов; без да интерпретира неговото творчество, изобрази живия човек, неповторимата творческа личност на Чинтулов като учител, като първия новобългарски поет, чиито стихотворения са в златния фонд на българската поезия.

Тази трилогия впечатлява с новите данни от жизненото битие на поета.

Авторът не преразказва общоизвестното, а с тънък изследователски усет прониква в душевността на Чинтулов, разкрива ни неговите мисли и чувства през различни перипетии на неговия нелек живот; проследява неговите действия и постъпки, неговите вътрешни движения в различни житейски ситуации.

В тези изображения Чинтулов е показан като непоклатим духовен пример за поколенията, като една нравствена вечност във възрожденската си мисия и като творец, който е прекрачил в едно бъдно време, което е нашето съвремие, т.е. той е наш съвременник и като поетическа изява, и като социална позиция да вижда в просветното дело градивната сила и бъдещето на своя народ.

Желяз Кондев е усетил сърдечните трепети на Добри Чинтулов, доловил е неговия тревожен и неспокоен дух, устремеността му към неизвестното и непознатото, към свободолюбие и човечност, към добродетелност, която трябва да притежава всеки българин и всеки човек.

А песните на Добри Чинтулов са в кръвта ни, в кръвта българска. С тях ние сме закърмени както с майчиното мляко.

И може би не трябва да забравяме ония златни стихове завети, които ни дават духовна мощ и ни крепят в пътя към бъдното: „Къде си вярна ти, любов народна” и „Стани, стани, юнак балкански” - това са координатите на българския свят.

И да се надяваме, както е казал Чинтулов, „Бъдещето поколение ще цени всички наши постъпки, всички наши дела, ще цени високо всичко, що сме извършили за неговото благодеяние. И ще пролее признателни сълзи”.

И Желяз Кондев ни пита чрез Чинтуловото послание: ще има ли след нашите дела „признателни сълзи”?