АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев

Колко много бягащи от отговорност лазят по нервите ни.

Едва ли ще си напълните гушката, като сърбате попарата на някои.

За да бягаш от отговорност, трябва друг да ти разгонва фамилията.

Поне не може някой да каже, че Темида гледа на работата си през пръсти.

И злото се изхитри - спи под петзвезден камък.

Лепяха му етикети непрекъснато, но по тях винаги си знаеше цената.

Човешко е да се греши - важи, ако не не си се овълчил.

Потънаха ми гемиите - добре, че са застраховани.

Удари на камък и за по-сигурно го ритна.

Животът му беше песен и той си я изпя.

Местата под слънцето винаги се дублират.

Само полиглотите държат не един, а много езици зад зъбите си.

Човешките слабости постоянно се оплакват от липсата на апетит.

Най-малко еротика, изглежда, има в голата истина.

Тези, които имат благ характер, пият кафето си без захар.

Бием се в гърдите - бутафорно.

За да тежат на мястото си - мнозина бягат от отговорност.

Всички намират, че съм в цветущо здраве, навсякъде ходя с пълни ръце.

В партията на инвалидите партийната дисциплина наистина куца.

Кракът ми няма да стъпи в политиката, избирателите ще ме внесат на ръце.

Правеше всичко сам, затова не обичаше да го лъжат, а се самозалъгваше.

Носете си винаги аналгин, истината боли.

Досега никой не се е задавил от преглъщане на гордостта.

Как да си сменя личната карта, когато постоянно съм с фалшива усмивка.