ЕСЕННИ КАПКИ
Ранни стихове
В прозорците есенни капки звънтят
и шептят - безнадеждна печал,
а сред локвите тъмни по тъмния път
те месят се в черната кал.
Бисерни капки - невинни очи! -
сълзи на тъжното време.
Във вашата песен тъгата звучи.
И плача от сирашкото бреме.
Във небето сте чисти и светли звезди -
вий прииждате тихо, без шум;
но защо ли съдбата ви тъй отреди
да умрете във калния друм?
И защо ли вий идвате тук,
дето всеки се бори за хляб,
дето се чува звънтене на чук
и молбата на просяка сляп?
В това време на ужас и глад,
на бездомни, нещастни сърца,
що се скитат в големия град
под пламтящите нощни слънца.
Где сърце от стомана туптят -
черни, зловещи машини,
гдето тълпите без работа мрат
и блуждаят човешки руини!
Бисерни капки, невинни очи -
сълзи на тъжната есен,
защо ли в звънът ви тъгата звучи
и печална е вашата песен?
Във прозорците есенни капки звънтят
и прииждат сираци безброй,
а студения вятър по тъжния път
ги разнася със вятър и вой…
————–
в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 225, 11 март 1934 г.
