МАЙКА

Любомир Бобевски

МАЙКА

Кой, деца, ви силно люби,
кой за вас съня си губи,
с будни очи кой седи
цяла нощ над вас да бди?

Кой ви в люлчица люле,
нежни песни кой ви пее,
и за цели свят дори
вас не ще занемари?

Непослушни и лениви,
непокорни и гневливи,
грижи кой за вас полага? -
Вашта майка, майка драга…


ДО ПРОЛЕТ

Тревиците в полето
отдавна пожълтяха,
на китната горица
листата отлетяха.

По клони оголели
не хвърка пойна птичка.
Посърналото цвете
навело е главичка.

Въздиша то горчиво
за гъстата морава
и сякаш със небето
до пролет се прощава.


ГАТАНКИ

1.
В бяла съм и чиста дреха,
нося радост и утеха -
и от всичките цветя
ази най-напред цъфтя.

Младите към мене тичат,
старите се с мене кичат,
малкия ми хубав цвят
го обича целий свят.

В свършека на люта зима
под снежеца мен ме има -
не боя се аз от мраз…
Кой ще ме познай от вас?…

2.
Пролет щом настъпи,
отдалеч дохожда,
из тревата гъста
важно се разхожда!

Ходи по блатата -
цял ден тамо рови,
с човката си дълга
змии, жаби лови.

Даже никак него
да не сте виждали,
по краката дълги
бихте го познали!?

——————————

На ранина. Антология за деца. 1911 г.