СКЪП ПОДАРЪК

Самуил Панайотов

Беше един хубав есенен ден, наскоро след началото на новата учебна година /и на Втората световна война!/. Ние, учениците от четвърто отделение /сегашния четвърти клас!/, току-що се бяхме прибрали в класната стая след последното междучасие, когато нашият учител, г-н Илиев, влезе с дневник и с две красиви шарени папки в ръка, които предизвикаха силно нашето любопитство.

След като огледа с благия си поглед класа и ни каза да седнем, г-н Илиев вдигна едната папка, извади от нея една книжка и каза, че това е първият брой от новата абонаментна година на списание „Детски свят” /моето любимо списание, което аз редовно вземах от малката ни училищна библиотека и изчитах от край до край!/.

И поясни още, че който се абонира за списанието /абонаментът бил десет лева/, ще получи и тази хубава папка. После попита има ли желаещи и добави, че ако има, те могат да вземат списанието, а парите да донесат през следващите дни.

Преди още той да свърши, аз вече бях вдигнал ръка. Огледах се наоколо, но не видях друга вдигната ръка. Тогава г-н Илиев попита няма ли и друг желаещ да получава това хубаво списание.

И погледът му се отправи към Марийка - една от добрите ученички в класа ни и дъщеря на най-богатия човек в нашето село. Тогава и тя вдигна ръка.

А след часа с каква радост и с какво нетърпение подтичвах аз с босите си крака към къщи из прашните селски улици, притиснал до сърцето си торбичката с учебниците и тетрадките, между които се намираше и списанието.

Но за парите до този момент аз изобщо не бях и помислял. Знаех, че сме бедни, но нали нашите се гордееха с мен, когато на родителските срещи учителят ни ме хвалеше и сочеше като най-добрия ученик в класа. И се надявах, че те все някак ще намерят тези десет лева…

Рано сутринта на другия ден аз отивах на училище пак със същата торбичка, но и със същото съдържание. И вече не подтичвах.

В началото на първия час учителят ни поздрави и сложи дневника на масата. Марийка изтича и му подаде банкнота от десет лева. Аз, с наведена глава, също отидох и му подадох - папката. Той я пое, погледна ме някак особено и нищо не каза…

Може би вече бе научил за това, което аз бях видял предния ден, когато се прибирах от училище и влязох в нашия двор - как селският пазач, придружаван от кмета и бирника, водеше след себе си юницата ни, а бирникът, размахвайки пръст пред лицето на баща ми, го заплашваше, че ако не издължи докрай данъците до един месец, ще ни секвестира и едната крава.

Но в началото на втория час г-н Илиев пак, заедно с дневника, носеше и мечтаната папка. След като седнахме, той ме повика пред масата, подаде ми папката и обясни, че за отличен успех и примерно поведение учителският съвет ме награждава с едногодишен абонамент на списание „Детски свят”.

Оттогава минаха много години и през цялото това време аз често съм си задавал въпроса дали моят учител не бе отделил от скромната си заплата, за да ми направи този така скъп за мен подарък.