Борислав Ганчев / Борко Бърборко

Из книгата за деца „Пъстра пътечка”, издадена в Република Северна Македония, наградена на конкурса „Златно перо” - 2020 г., организиран и проведен в гр. Битоля

ПЪСТРА ПЪТЕЧКА

Една пътечка пъстра
през цялата година
бележи мойте стъпки…
Отпърво е пъртина.

Със сняг дебел покрита
когато е земята,
към близкта пързалка
ме води тя с шейната.

А щом запролетее
и студ щом вече няма,
по таз пътечка тичам
с букет цветя за мама.

Огрява Слънчо весел
пътечката и ето -
по нея в лято жежко
се спускам към морето.

Но есен златна иде.
И тръгвам, че е време!
В училище тогава
пътечката зове ме.

Една пътечка, пъстра
като една картина,
бележи мойте стъпки
през цялата година.

Що е то?
ЗИМЕН ГОСТ

Пухкав сняг навън покри!
Време за почивка няма.
Изтъркаляй топки три -
малка, средна и голяма.
После, вместо да се чудиш
и „прегрял” ако не си -
слагай ги една връз друга -
с въгленчета украси,
морков, тенджера пробита…
Ето го след труд нелек,
който и да те попита,
тук е ……………………….
(снежният човек)

БАБА МАРТА

Вярно, старичка е вече,
ала като се завтече
с бяло-алена премяна
днеска още от зарана,
баба ли?
Като зашета -
Сечков прахоляк насмете,
па с усукани кончета
де кой срещне, занакичи.
Като някое момиче
се разприпка.
След шетнята
се захвана пък с цветята.
По дворове и поляни
взе отрано да ги кани
да поглеждат все нагоре,
пролет че ще срещат скоро!

Що е то?
БИСЕРЧЕТА ПО ТРЕВАТА

Бисерчета по тревата
са полепнали навред,
бисерчета по листата…
Погледни ги - нямат чет.

Приказни навярно феи
са играли цяла нощ
и под чудни полилеи
ръсили са кош след кош.

Бисерчета, като живи
трепкат, трепкат и блестят.
В утрото така красиви…
Но къде са по обяд?
(росата)

ПОСЛЕДЕН ЗВЪН

Днес звънчето бие
с малко тъжен звън.
Сетен път нали е,
кани ни навън.

Вън е лято вече -
време за игри.
И ще сме далече
в месеците три.

Пазещо сред мрака
спомена за нас,
то пък ще ни чака,
притаило глас…

До деня, когато
пак ще зазвъни
и след волно лято,
екне - клас, стани!

ЕСЕН В РОДНИЯ КРАЙ

Златокоса, жълтолиста
есен багри роден край.
И с усмивчица лъчиста
Слънчо весело сияй.

Кротък го дъждец окъпе,
блесне в рижа красота -
Родният ни край най-скъп е,
че един е на света!