Владимир Михальов

превод: Красимир Георгиев

С КРИВАК ПАСТИРСКИ ПАК В РЪКАТА

С кривак пастирски пак в ръката,
това е моят волен свят.
Обичам вятъра, росата
и танца на ливаден цвят.

Зората блясъци разкрива.
А над върби във висини
небесно мляко се разлива,
с дъгичка месецът звъни.

На пасището изгрев будя
и мисля в този мил всемир,
че струва си поет да бъдеш,
а даже просто и пастир.

1958 г.

——————————

ОПЯТЬ В РУКАХ ПАСТУШИЙ ПОСОХ

Опять в руках пастуший посох,
Никак иначе не могу.
Люблю стрекающие росы
И пляску красок на лугу.

Сполох зари высоко вскинут.
А над макушками ракит
Подойник неба опрокинут
И дужка месяца звенит.

Спешу на выпас до рассвета
И трезво думаю о том,
Что в мире стоит быть поэтом
И даже просто пастухом.

1958 г.