НЕ СА ВИНОВНИ ПТИЦИТЕ, НЕ СА…

Добромир Банев

Из „Обичай ме бавно” (2020)

***
Не са виновни птиците, не са.
Виновно е небето, че обича.
Животът е изпълнен с чудеса,
макар да ни изглежда прозаичен.

Покоят е най-сигурният бряг.
Вълните му приписват просто рими.
Не е виновен никой следващ сняг,
че рано или късно идва зима.

И с теб не носим никаква вина,
че още се обичаме в далечност,
която - като в книга - е една
история, обречена на вечност.


***
Животът? Той е всичко онова,
което се изплъзва от ръцете -
безшумен вятър, шепот на трева,
копринено небе, невинно цвете.

С теб двамата сме само мизансцен.
Телата си споделяме по право.
Изглежда, полудяла си по мен.
Изглежда, до уши съм хлътнал здраво.

Измисляме си нежни имена.
Остава любовта неназована.
Сред четири годишни времена
опитваме се да останем двама.

Телата помнят. Думите горчат.
Изплъзва се животът. Ние също.
Ръцете ни умеят всеки път
еднакво да убиват и прегръщат.


***
Привикваме към тъмното навън,
но слънцето оставя отпечатък:
отворим ли очи след тежък сън,
спокойни продължаваме
нататък.

Достигнал най-върховния екстаз,
да мога да мълча и да ме чуваш,
разбирам вече смисъла и аз:
щом можеш да обичаш -
съществуваш.