ДЯДО И БАБА

Юзеф Крашевски

превод: Христо Кесяков

В едно селце живели
стар дядо и стара баба,
но били почти умрели:
тя все болна и все слаба,
той пък кашловит
и на две превит.

Имали си и колиба,
но била от тях по-стара;
с ръжен хлебец, с прясна риба,
с малко топличка попара
и с свински гръб
те били без скръб.

Но една тъга голяма
им смущавала душата,
че след малко вече няма
да са найдно на земята:
ох, смъртта нали
ще ги раздели?!

Зарад туй те дълго време
Богу жарко се молили,
и двамината да вземе,
заедно смъртта просили:
заедно да мрат,
да се не делят.

Заедно? Тъй Бог не рачи,
я той, я тя по-напреди;
ха едина ще подкачи,
другият пък ще да следи -
Господ тъй решил,
тъй им обявил.

- По-напред ще умра, дядо -
се развика нашта баба -
по съм стара, а без чедо
що ще чина? По съм слаба,
ти пък щеш не щеш,
ще ме погребеш.

- Аз ще по-напреди, не ти,
аз, че кашля от отдавна,
че нозете ми са взети,
та не мога ни да шавна;
вън от тоя свет
ще съм по-напред.

- Аз ще по-напреди, дядо,
по-напред ще мен повика.
- Ти ли? Че не съм говедо…
Кой ще после тананика
с плач на твоя гроб,
кой ще дири поп?

Бабата от яд се пука,
вик и глъчка още иска. -
На вратата се зачука.
- Бабо, я виж кой натиска
и дали е сам! -
Кой е, кой е там?

- Отворете, ви се моля,
ази съм смъртта, и ида
да изпълня вашта воля.
- Бабо, виж каква обида!
Скоро отвори,
че се разяри!

- Отвори ти, аз съм слаба, -
нали искаш да те вземе?
Та не крий се като жаба.
- Виж, смъртта от толкоз време
чака на дъжда!
Ох, каква беда!

- Скоро, че веч гняв я стяга!
- Ти иди, стори доброто!
Бабата под стола бяга,
дядото пък под леглото
до колене в прах
се втикна от страх.

А смъртта все чака вънка
някой да й отговори;
но тя, като спря да дрънка,
а пък никой не отвори,
със яд и злина
през комин влезна.

——————————

Славянска антология, 1910 г.