Юзеф Игнаци Крашевски
Юзеф Игнаци Крашевски (Jozef Ignacy Kraszewski), полски писател, публицист, литературен историк, етнограф, издател, е роден на 28 юли 1812 г. във Варшава. Произхожда от дворянския род Крашевски. Завършва литература в университета във Вилна (Вилнюс). Публикува от студентските си години. Отличава се необикновена плодовитост - творчеството му включва около 600 тома романи и повести, поетични и драматични произведения, трудове по история, етнография, фолклористика, пътеписи, публицистични и литературно-критически статии. Пише произведения за пиано, които сам изпълнява, събира и публикува народни песни, създава много картини. Член на Академията на знанията в Краков (1872). От 1860 г. живее във Варшава, после в Дрезден, Краков и др. От 1873 г. се посвещава на литературно творчество. Арестуван и осъден за шпионска дейност в полза на Франция срещу Прусия, прекарва половин година в затвора в Магдебург, през 1885 г. освободен под залог поради заболяване. Лекува се в Женева (Швейцария), после в Сан-Ремо (Италия). След земетресението в 1887 г. се връща в Швейцария. Умира на 19 март 1887 г. в хотел в Женева, Швейцария, погребан в Краков. Оставя теоретични трудове по литература - „Литературни студии” (1842), „Нови литературни студии” (1843), „Беседи за литературата и изкуството”. Създава стихотворна трилогия за миналото на Литва „Анафеляс” (1840-1846). В 1841-1851 г. редактира литературното списание (алманах) „Athenaeum” („Атенеум”), издаван във Вилнюс. У нас са издадени книгите му „Графиня Козел” (1873), „Брюл” (1874), „Старинно предание” (1876). Други негови романи са: „Уляна” (1842), „Вълшебният фенер” (1844), „Остап Бондарчук” (1847), „Колиба край селото” (1854), „Из седемгодишната война” (1875), „Маслав” (1877), „Болеславци” (1877), „Ян Собески” (1888), „За саксонците” (1889) и мн. др.
Публикации:
Поезия:
