ТРЮМОВЕТЕ НА ЖИВОТА

Петко Кицов

И колко ли до Времето остава,
за да сме истински?
Да сме завинаги!
С въпросите към Пътя приближаваш.
Не те е страх,
но пак си безнадежден.
Към себе си горчиво се навеждаш,
а вътре мрак -
тъга и много стъпки…
Ти чуваш гласовете им самотни,
които блъскат,
стенейки в хомота.
не чуват зов и песни от сирени,
гребат във трюмовете,
примирени.
Слезни сега от своя Връх самотен
и влез във трюмовете на живота.
Нали за този ден
ти цяла вечност
гребеше с тях във ритъм по човечност.

Щом светлина във Пътя те открият,
от Извора на жадните ще пият.