ГОСТЕНИН

Живка Аджеларова

Добър вечер, скитнико! Ела,
на пръсти влез - вратата е отворена
към стаята на моята душа.
Изморен си, виждам, целият в петна,
прокуден, хулен, понякога отричан
от някакви проклети същества,
че чуждо е за тях да те обичат!

Добър вечер, скитнико! Ела,
по петната силуета ти ще разпозная
и в сянката ми твойта красота
се докосва бавно и се слива с нея.
Да те видят, искаш, да те търсят, молят
в живота да поспреш поне за миг…
но отдавна вече ще си станал стих!

Добър вечер! И ето те пред мен -
разголен, тайнствен и един-едничък!
По тялото петната ти приличат
на думи върху чистия ми лист.

Мигът настъпи - тръгваш си тъй чист
да застанеш пред тълпата ококорена…
а аз те моля, само остави
на тръгване вратата ми отворена!