АЗ ОБИЧАМ ВЕЛИКАТА, ГРЕШНАТА
превод: Красимир Георгиев
АЗ ОБИЧАМ ВЕЛИКАТА, ГРЕШНАТА
Аз обичам великата, грешната,
тази влязла в безкрая страна
и за нейната вяра с лудешки плам,
и за праведната й вина.
Без молби е, не се е прекланяла
и честта си вовек не преви.
Да прости Бог, че се е разкайвала
не пред тези икони, уви.
Беше всичко - възторг от победите,
бяха разни години и дни,
но над всичките смърт и безредие
нещо сродно с небето кълни.
И безделникът-гост щом попита:
„В тоз свят нови светци ли видях?
Над гробовете светят звездите!”,
ще дочуе: „Моли се за тях!”
——————————
Я ЛЮБЛЮ ТУ ВЕЛИКУЮ, ГРЕШНУЮ
Я люблю ту великую, грешную,
Ту, ушедшую в вечность страну,
И за веру её сумасшедшую,
И за праведную вину.
Не просила у мира, не кланялась,
Берегла свою честь испокон.
И прости её, Боже, что каялась
Не у тех, к сожаленью, икон.
Было всё - упоенье победами,
Были всякие годы и дни,
Но над всеми смертями и бедами
Было что-то, что небу сродни.
И когда-нибудь праздные гости
Спросят новых вселенских святых:
„Что за звёзды горят на погосте?”
И услышат:
„Молитесь за них”.