АЗ ОБИЧАМ ВЕЛИКАТА, ГРЕШНАТА

Николай Беседин

превод: Красимир Георгиев

АЗ ОБИЧАМ ВЕЛИКАТА, ГРЕШНАТА

Аз обичам великата, грешната,
тази влязла в безкрая страна
и за нейната вяра с лудешки плам,
и за праведната й вина.

Без молби е, не се е прекланяла
и честта си вовек не преви.
Да прости Бог, че се е разкайвала
не пред тези икони, уви.

Беше всичко - възторг от победите,
бяха разни години и дни,
но над всичките смърт и безредие
нещо сродно с небето кълни.

И безделникът-гост щом попита:
„В тоз свят нови светци ли видях?
Над гробовете светят звездите!”,
ще дочуе: „Моли се за тях!”

——————————

Я ЛЮБЛЮ ТУ ВЕЛИКУЮ, ГРЕШНУЮ

Я люблю ту великую, грешную,
Ту, ушедшую в вечность страну,
И за веру её сумасшедшую,
И за праведную вину.

Не просила у мира, не кланялась,
Берегла свою честь испокон.
И прости её, Боже, что каялась
Не у тех, к сожаленью, икон.

Было всё - упоенье победами,
Были всякие годы и дни,
Но над всеми смертями и бедами
Было что-то, что небу сродни.

И когда-нибудь праздные гости
Спросят новых вселенских святых:
„Что за звёзды горят на погосте?”
И услышат:
„Молитесь за них”.