КАТО ПЛОЩАД Е СТАЯТА
превод: Надя Попова
Като площад е стаята, а аз тъгувам.
От лукс и блясък цялата прелива,
като музейна зала е красива;
очите стават разногледи,
а ушите - глъхнат.
От висините само ме поглежда
със страст преситена,
с копнеж елеен
примигващо-кристално полилеят -
и гасне в мене всякаква надежда.
Но някой, тайничко над мен надвесен,
нашепва ми платната на завесите
да изпокъсам, коридорите надменни
да стресна с вик…
О, ситост и омая!
Като площад е стаята, а аз тъгувам -
коварни аромати тук витаят.
От слабост, стегнала сърцето, крея,
от гланцовия блясък на паркета,
от думи гланцови
и гласове превзети;
как в лъскавия свят да оцелеля?
Не виждам, не усещам и не чувам.
Като площад е стаята, а аз тъгувам.
Да можеха стените да се доближат отсреща -
да долепя до тях страната си гореща…
