Махсати Ганджави
Махсати Ганджави (Махсати Ханъм Ганджави, Мехсети Ганджави, Мехсети Гянджеви) е персийска поетеса и първата азербайджанска поетеса. Ярка представителка на ислямското Възраждане. Родена в небогато семейство около 1098 г. в град Ганджа в Аран, където получава образованието си. Отлично познава източната литература и музика. Става известна като поетеса в млада възраст. Участва в поетични събрания при двора на управника на Ганджа, султан Мохамед. Придворна поетеса при султан Мохамед, а после при султан Тогрул (селджукския период). Известен е романът за любовта между поетесата и и Амир Ахмед, написан от анонимен автор. Вероятно е била отстранена от Ганджа. Предполага се, че след това живее в Балх, Мерв, Нишапур и Герат, след което в зряла възраст се връща в Ганджа. Умира в средата на XII век в родния си град. Лириката й е била широко известна в целия Близък Изток. Смятана за майстор на рубаи. Съвременница на Омар Хаям, Хакани, Фелеки, Низами. Понякога хората бъркали нейните рубаи с тези на Хаям, толкова виртуозно ги създавала тя. Повечето й творби не са запазени. Произведенияте й са събрани предимно в дастана «Амир Ахмед и Махсати». Понастоящем са публикувани 257 рубаи и около 30 стихотворни откъса. Възпява в стиховете си обитателите на квартала на градските занаятчии, поетите, певците. Основно място в творчеството й заема любовната лирика. Нерядко поетесата говори за социалните противоречия на епохата си. В творчеството й се срещат и така наречените възпитателни рубаи, в които тя призовава бащите да се занимават с възпитанието на децата си и осъжда лошите нрави и постъпки на младите хора. През 1982 г. в Ганджа й е издигнат паметник, функционира и неин музей. В памет на поетесата са създадени литературни произведения, както и опера. През 2013 г. от ЮНЕСКО е отбелязан 900-годишният й юбилей. На творчеството й са посветени публикации на азербайджански и ирански учени.
Публикации:
Поезия:
