превод: Валентина Атанасова

НАДИЦА ТРЕНЧЕВА

ЛЮБОВНО НЕСПОКОЙСТВО

Не, ние не сме
от тая религия и вяра.
Нямаме дори и същата
боя на кожата.

А какво е тогава това,
което ни води
в храма на
оптимистите,
което ни дава
космическа енергия,
което ни буди
от тайнствени сънища?
Което ни хвърля
в отчаяние, когато
не ни достига?

То е онова, което се
нарича
игра на чувствата,
неспокойствие на
душата,
трептене на сетивата,
биене на сърцето.
          ЛЮБОВ.

ТЪГА

Дали и Господ тъгува,
та изпусна тежки сълзи
или само дъждове –
да мият костите изгнили,
изхвърлени по безпътието?

Дали тия дървета са дъбови
сред малкото Чистилище
или са свидетели,
изпратени на вечна стража
да свидетелстват
за невиждана пустош,
за кървав терор,
за прокълнати думи?

Дали е само този
студен бетон
сред зашуменото хълмче
или е гробът на
безимен юнак –
прострелян, прославен,
                     изправен
сред малкото Чистилище,
под отвореното небе,
                     по безпътието.

ИЗ ПОЕМАТА “ПЪТУВАНЕ В СЕБЕ СИ”

Поръките на поезията
са тайнствени,
но единствени,
колкото повече
си отваряш душата,
толкова повече
ще вземеш,
толкова повече стъпки
ще направиш,
толкова по-далече
ще стигнеш.
А докъде сме стигнали
и какво сме постигнали,
нека кажат делата ни –
разплодени,
раздадени,
разпродадени.
И какъв трябва да бъде
поетът в тая
Одисея? –
сензор на тъгата,
изследовател,
оплаквач,
по малко фантазьор,
гадател и
най-много
Човек.
Не се люти, човеко,
твоите пет минути
току-що започнаха
да текат
и додето се стремиш
към съвършенство,
пясъчният часовник
отброява времето ти.

И докато оставяш
следи в историята,
известността ти расте,
скандалността се уголемява,
а смъртта дебне
от някой ъгъл.
Съвършенство или смърт.
И когато ще те сместят
в алеята на популярните,
в класата на славните,
и когато за тебе ще напишат
Малка нощна музика,
тогава отново ще бъдеш сам,
но няма да бъде нощ
и няма да бъде мрак,
пътя ти ще осветяват
милиони поклонници,
единомислещи,
следовници на
писаните думи.

МИЛКА МИНДЕВА

ЗВЕЗДНА ПОРТА

В отдавнашно време
          ми ги подариха:
          Очите,
          Устните,
          Косите.
Подариха ми сърцето,
подариха ми любовта
и от тях
ми сплетоха ореол
от най-светлите звезди –
да ме пренася през
          В р е м е т о.

ПЛЕТКА

Бримка по бримка
впиват се един в друг –
вляво, вдясно, по средата.
Миг от заплетени конци –
за бял век, за здраве,
          за вечна любов.
Скриват се под забрадка
за по вода, за на хоро,
          за сватба.
Носят мирис на
ароматен сапун,
на босилек, на грижовност.
Разплитат се
за преднина,
за сполука,
за “не дай Боже”.

Впиват се един в друг
бримка по бримка
          в неразделна плетка.

ПЕСЪТ

Хареса ми песа,
който привечер
се префасонира
          като поет.

За да бъде мой,
оставих лампата
в стаята да свети.

Неговото сърце се къса
          от нежност,
в постелята ми е тясно –
направих място
          за неговите песни.

За да не бъда звяр,
отворих му вратата –
да влезе със своята
          вярност.

ЦВЕТЕН СЪН

Ти си моят сън оцветен,
който се движи по платното
на художника под черешовото
                                дърво,
чийто вкус е на зряла череша.
И с майската месечина бдиш.
Сираче на съдбата
във хватката на прегръдките,
          извор на твоето детство.
Всички твои цветове
ги виждам изсушени,
но те още пазят твоя мирис
          и моите копнежи
от Седмото небе
          на радостите.

ХУБАВИ ДУМИ

Ангели носят свидното име,
люлеят го нежно на крилете си
                                          леки,
а устните страстно го любят, меки
и топлина прегръдките излъчват
                                    силно.

По кожата от седеф е останала тъгата
по летните нощи, пълни със жалби,
разиграни игри до зори, без делби
и пълни с песни и звуци мили.

Препълнени с радост от срещата
                                    сърца,
шепнат навсякъде из града.
Питам се колко ли дадох, колко взех
хубави думи от своята младост.

ТИ

Излез във дъжда,
под летните капки роса,
на разходка под
бахчите на месечината.

Оставената кутия
на Пандора върху
цветната прашинка на деня
от извори се пълни.
Ние, застигнати от сияйна сянка,
подпрени на уморените си ръце,
с белези от вълшебната нощ
и с лексикон заключен

с три ключа от уроки
и бледа звезда, мълчим,
а мислим за момински плетки
на тесни елеци,
                    със сърма извезани.

ПЕЧАЛБАРСКА

Да беше Ти от някое друго време,
щях да съм Трена
и да ми плачат очите,
а устата ми да се смее
по пътя на парахода,
който те отнесе надалече.

Да беше Ти от някое друго време,
щях да съм Трена
и нощем да питам месечината –
дали някъде те е видяла
като ми купуваш елек
и шал от коприна.

Да беше Ти от някое друго време,
щях да съм Трена
и наесен да стоя пред тебе
като невеста пред избраник,
а свирачите да свирят Тежкото,
та да се чува до висините.

ТОМЕ АНТОВ

АКТ

Парцали сиви по синевата,
из сухата долина се носи вик,
брезите се свличат до кожа,
а вятърът им носи кошулите.

Кожухът се оплита в мъглата
и само главата му прозира,
стрехите тъгуват за ятата,
които отпътуват с лятото.

Гроздоберци разпъват
                    из равнината
в свой плен мъките,
денят пътува към съня,
без да се сбогува с тревите.

НОЩ ПРЕДИ ГРОЗДОБЕР

Тодорке, мори, Богданке,
Грозданке и Лозанке,
слезнете утре по-рано
пред порти, долу на сокак,
ще поминат лозари,
хем лозари,
хем винари.
Биляна платно не ще бели,
вино руйно ще се пени,
по-силно тъпанът ще удря,
ще писне гайдата по-милно,
ще заиграят виногорци,
хем винари, хем игрохорци.
Утре денят ще осъмне,
ще се редят ред вино,
ред песни,
беритбата да е богата
и по-лесна.
Нека се роди ден:
Хубав ден,
Вино ден,
Лоза ден,
Шира ден,
Празничен.
За Тиквеш – гроздовден!

НИЗАЧИ НА ВРЕМЕТО

Протягане във ранозорието,
безслънчевината е студена.
Три капки Лукор вода във очите,
магарешки тропот по калдаръма
прегазва утрото.
Низачи на времето –
предвестници на денораждането,
между листите зелени –
катран лепило по ръцете.
Около пладне сънят дохожда
неповикан,
бодат привечерните сенки
и ги нижат на низа безкрайна –
три четвърти Хляб от мъка в тавата.
Дали катранът ще премери мъката?
Сто листа – пара,
сто пъти по сто пари
или сто и пет –
ай, тутунари с късмет!

ЗАВИНАГИ

Ако не ти бях драг,
защо навреме не ми каза?
Тези, в които са влюбени,
не трябва да се лъжат.
От години се държим за ръка,
завинаги нека да е.
Ръката повече от думите казва,
много повече от каквото и да било.
Когато много искаш,
не е трудно да се подаде
и да се поеме ръка.

ПОДАРЪК

Сутринта исках да ти подаря цвете.
Не можах –
цветарката на ъгъла беше заминала,
може би беше отишла да полее цветята.
Реших –
ще откъсна цвете от двора на съседа.
Попремислих – розите още не бяха разцъфнали.
Пак помислих и реших –
днес вместо цвете, ще ти подаря целувка,
а цветето ще ти го поднеса утре,
когато розите разцъфтят.