ЕЛЕГИЯ ЗА ТАРАЛЕЖА
ЕЛЕГИЯ ЗА ТАРАЛЕЖА
Трепти в листака сутрешна искрица,
лети автомобилният гърмеж…
Не, няма, няма сгазена лисица -
на пътя е прегазен таралеж.
Къде ще ходят малките ежлета?
И кой ще хваща вече пепелянки?
Мой малък ежко, тази смърт проклета,
дали ще хвърли в съвестта ни сянка?
Дали ще каже някой, малък Бодльо,
че ти на пътя си случайно сгазен,
или ще викне: „Беше, беше подло…”
Невинният отново е наказан.
***
Напича слънцето. От огън
изгарят папратите диви.
Под сянка рехава на облак
за миг със теб сме мълчаливи.
Калинка по тревата лази,
както било е в памтивека.
Ревниво долината пази
във шепи светлината мека.
Тъй преходни - след всичко трайно -
оставихме целувка жадна…
А птица от гнездо незнайно
до нас като шишарка падна.
ДА ОЦЕЛЕЕМ
Да оцелеем - в битката за хляба…
Да оцелеем - като си помагаме!
Да оцелеем - не поединично;
Да оцелеем - като цяло - всичките.
Да оцелеем - на ръба сме стъпили;
Да оцелеем - с мозъци закърпени…
Да оцелеем - сред тълпата бягащи!
Да оцелеем - сред въпроси стягащи.
Да оцелеем - след лъжи натрупани.
Да оцелеем - да не бъдем купени.
Да оцелеем - да спасиме корена…
И да не плачем за стебло съборено!
Да оцелеем - с удара под пояса;
да каже всеки: дните вече мои са…
Да оцелеем - да си вземем времето.
Да оцелеем - да спасиме семето!
КАЛЕНДАР
Във месеца, когато
е всичко отначало,
едно небе богато
земята скрива в бяло.
А ветрища се мъчат
да вдигнат белотата.
Дърветата ги учат,
че здрава е земята.
Дори и малко зрънце,
потънало във нея -
спокойно чака слънце
отново да изгрее.
Тогава календара
поставям на стената,
та с шепа светла вяра
да продължа нататък…
