АКО УМЪТ ЗАЖИВЕЕ НА ТЪМНО

Габриела Игнатова

АКО УМЪТ ЗАЖИВЕЕ НА ТЪМНО

Ако сърцето се рее
из облаците,
те ли ще станат сърца,
то ли на облак ще стане?

Ако душата копнее
за сродница,
тя ли ще дири душа,
друга ли ще я познае?

Ако очите налеят
се в сълзи,
те ли ще виждат в дъга,
тя ли сълзи ще прихване?

Ако умът заживее
на тъмно,
ще търси ли смисъл в света
или просто ще знае: „Тъма е”.


ИЗБОР НА СЕЗОН

Кожата ми
като пчелна пита
попива слънцето
и се налива с топла сладост.

Очите ми,
по детски ненаситни,
опипват въздуха
и от вълните пият жадно.

Спомените ми,
при раковинка скрити,
са още парещи.

А зимата е с дъх на водорасли.


ГНЯВ

Чувството е като
дяволът да ми е дъхнал във лицето.
Като миньорска тъмнина
да ме е спарила.
Като пламтяща лава
да бумти в сърцето ми.
Като самата Мъст
да сложи мощ в ръцете ми.
Като с гюлета тежки
с погледите да замерям.
Като картечни залпове
да святкат думи,
убийствени, когато са изстреляни.
Токсични, ако са на спусъка.

Но не за друг, за мене…

Благодаря, не искам.
И ще върна всичко.
Аз мисля мислите -
без мен са просто Нищо.