Николай Николов

…Да, околните… Как ли са моите? След три седмици ще ги видя. Родителите са привикнали с моето отсъствие. По-точно - примирили са се. Само те си знаят колко усилия им коства това.

Само веднъж, беше много отдавна, когато ги изненадах с решението да се прехвърля в друг университет, майка не издържа и издума, докато стягаше багажа ми: «Защо заминаваш толкова далеч?»… Какво можех да отговоря?

Дори сега мълча гузно, щом се върна към този епизод. Никога не са оспорвали моите решения. Въобще, търпението и доверието на близките представляват дълг, който не сме в състояние да изплатим.

Отвън просветна. Асфалтът и клонестите дървета чернеят, зад тях се белее друго офисно здание - дълго, триетажно. Към входа му, привел глава, ситни човек в син пуловер. За предния проект фирмата беше наела там помещения.

Такъв ред е установен - всички, работещи по една задача, да са заедно. Натириха ни, а бяхме към тридесет човека. Пъплехме като мравки между двете сгради, докато се наредим. Багажът, който пренесох тогава, се побра на две големи колички, въпреки че изхвърлих куп неща, докато пълнех кашоните.

Чудно е как неусетно обрасваш с вещи! И не че имам нещо против демонстрираната екипност при изпълняването на служебните задължения, но комай основната полза от преместванията е, че изпразваш шкафовете от натуриите.

Иначе за мен е важно да имам бърза връзка към базите данни и да получавам навреме отговорите на възникналите въпроси, а не къде седи колегата от технологичната група, с когото почти нямам вземане - даване.

Той, ако желае, може да е във вилата си в планината, все ми е тая. Главното в съвместната дейност е участниците да знаят своите задължения и да ги изпълняват качествено и навреме.

А оттук се вижда и кабинетът, в който бях - ей оня, крайният вляво на първия етаж, полузакрит е от заскрежените храсти.

За година и половина два пъти крадоха лаптопите ни. Електронната охрана на кантората се оказа безпомощна срещу грубата сила.

Бандюгите не оригиналничеха - чупеха с камък два - три прозореца, влизаха през тях и до пристигането на дежурната група успяваха да напълнят чувалите.

Определено бяха обиграни - не се разсейваха и не задигаха нищо освен компютрите, оставяха даже захранващите кабели. Имахме късмет, че документацията се съхранява на фирмения сървър и работата ни не пропадаше.

Но първия път заради тези копеленца загубих музикалната си колекция. Трябваше да свалям наново всичко от компакт дисковете. Дори само заради това заслужаваха да им строшат ръцете!

Никого не хванаха. Машините са маркирани, но иди ги търси в Източна Европа или Африка, ако си такъв безнадежден оптимист! Може да са ги пласирали и на части.

Онзи проект изначално вървеше тегаво, сякаш беше прокълнат. Накрая заради него Фин ме гледа на чомпи цял месец, без никаква причина. Мина му, естествено… Но той по-добре да беше стегнал своите подопечни.

А ето този резултат не ми харесва! За поддържането на температурния режим се изисква твърде голяма мощност. Защо? Проблемът може да се реши и така, калпазанската…

Други сигурно не биха имали нищо против. Но ние тази идея ще я избутаме тактично настрани, да не се пречка… Нека пробваме нещо по-изящно… Да не е през куп за грош, все пак работата се върши с ум и съвест, нали? И без това заникъде не бързаме…

Между другото, знаете ли откъде се е появил изразът «През куп за грош»? Някога е имало истински пазари и на тях стопаните са изнасяли своя, произведена от ръцете им, стока.

Привечер цената на непродадения товар падала - предлагали останалата купчина за грош, колкото да не е без хич.

На следващия ден хората щели наредят по сергиите пресен зарзават, а старият би трябвало да се изхвърли. Така се ражда фразеологизмът. Думите подскачат, менят значението си. Моралът - също, за съжаление.

За пореден път променям настройките на «Компутрейса». Да видим сега! Програмата без запъване изкарва резултатите… Отново никой от четирите варианта не ме устройва. Какво не съм догледал?

Пресегнах се за пакетчето дъвки и бутнах с лакът картонената чаша. Тя падна насред пръснатите по плота чертежи.

Добре, че изпих кафето! Запратих я при нейните посестрими, препълнили кошчето под масата. Чистачката пак ще ме благославя.