БЪДНИ ВЕЧЕР

Ваня Ангелова

БЪДНИ ВЕЧЕР

Гирлянди златни… Коледни елхи…
На ангелчета фигурки… Играчки…
И цветни декорирани лехи
с елени, Дядо Мразовци, закачки…

Снегът сияе - чуден маргарит,
от бисер накит, перлена одежда…
Невръстни продавачки на кибрит
даряват всеки с пламъче надежда.

Блажен да бъде в своя дом, честит,
събрал звезди и блянове в сърцето,
нощта ще стоплят с клечица кибрит
и стълба ще проправят до небето.

Отрупаните с гозби и любов
трапези ще съзират отдалече.
Снежецът - богородичен покров -
загръща ги, за да не зъзнат вече.

Гирлянди златни… Коледни елхи…
И ангели… И приказни герои…
И цветни декорирани лехи
на Бъдни вечер в райските покои.


ГОСТИ НА ВРЕМЕТО

Два силуета мъждукат в свещта.
В добите късни ще спреме
с теб при звездите сияйни в нощта -
гости на вечното време.

В образ на мъж и в лице на жена,
в прах от златисти контури
мие брега светлина в светлина.
Пускат стрелички амури.

Месецът следва все същия път,
сякаш Земята целува.
В здрача напомня спасителен съд,
който след миг ще изплува.

Шепнещи сенки сме ние в нощта.
В тъмното нищото дреме.
Два силуета се ронят в свещта -
гости на вечното време.


КОЛЕДА

Студена е Коледа.
По-студена от другите.
По-сурова
от всички предишни.
Злото пълни
на дните ни фугитe
с ужас
новогодишен.

Зад витрините,
все така бляскави,
хлад цари
и човешка апатия.
Властолюбците
до един са ласкави
и искрени само
с рогатия.

Болка пълни
на времето фугите…
Що за чувство
новогодишно!?
Студена е Коледа.
По-студена от другите.
По-сурова
от всички предишни.


МАГАРЕШКАТА КОЖА

Дарена с добродетели и прелест,
красавица вълшебна е нощта.
Петлите пеят в полумрака гърлест
за хиляди несбъднати неща.

В одежда с цветовете на луната,
изваяна с корали и седеф,
за празник се облича тишината,
звездите да бродира на гергеф.

А в роклята на времето се пъстри
вълшебната и приказна зора.
Продават се мечтите за пиастри.
На сборището вият се хора.

Магарето със златните монети,
прочуло се из целия сарай,
надава рев с валдхорни и кларнети,
дано го в здрача облак оседлай!

Небето, с наметало на велможа,
е цяло в диаманти и рубин.
Намятам аз магарешката кожа,
та в мене да се влюби царски син.

Блести в атлаза слънчевият огън.
Отваря се земята като сейф,
но не да ми помаха в миг за сбогом!
Тя просто разпростира своя шлейф.

Петлите пеят в полумрака гърлест
за знайни и неведоми неща.
Изплакала пред мене скръб и горест,
вълшебна чародейка е нощта.


МАЛЕЧКО ПАЛЕЧКИ

Толкова мънички, толкова дребнички,
колкото палец почти;
колкото в песничка няколко римички,
раждат се в здрача мечти.

Аз шеговито наричам ги „Палечки” -
тези чудати мечти…
Малечки Палечки… Палечки Малечки…
Колкото вечност почти!

Те са чаровници… Те са вековници -
стон на камбани и звън.
Кули въздушни… Безсмъртни вълшебници -
блян и химери… И сън…


ТАТКО, ГОВОРИ МИ

Приказка кажи ми за добрата фея,
или за Богданчо как сега живее!
Може за Снежанка да ми поговориш!
Аз ще слушам много, ако я повториш!

И запей ми тази песен за бедняка,
дето в зло усое скитал след южняка;
гдето по дъбрави тръгнал тилилейски
птиците да гони… Ах, съдба житейска!

Ако искаш, нека двама помълчиме!
Иде люта зима… Идат много зими…
Как без тебе мога славей да намеря?!
Как сама по круши аз да се катеря?!

Даже да открия на орел гнездото,
мога ли политна, татенце, защото
вятърът е бързей, тича в сто посоки?!
Времето е нямо, дните са жестоки!

Говори ми, татко, колко съм красива!
Научи ни с мама как да сме щастливи!
От любов и нежност е небе тъкано…
Просто ти си тръгна твърде, твърде рано…

Татко, напиши ми стихче за звездите!
С теб Пегас да хванем здраво за юздите!
Късно е… Заспивам… Дълго те бленувам!…
Татко, помогни ми пак да те сънувам!


ХРИСТОС СЕ В МЕНЕ РАЖДА

Прилича сумракът на джин,
излязъл от бутилка,
а лампата на Аладин
за птици е хранилка.

По коледното днес небе
нощта звездите пали.
Просторът - пламнало кюмбе -
жарава е в мангала.

Въртят се двете на пети -
Луната и Земята,
и плахо в сенките трепти
комета опашата.

Докосва в синия лазур
на ангели крилата.
Зорницата е трубадур.
Възпява тишината.

И Дядо Коледа лети
с мечти и въжделения.
Искри шейната му, блести
из приказни селения.

Високо месецът светлей -
изящна златна гранка.
На него нощем се люлей
прекрасната Снежанка.

Джуджетата - щастлив народ -
събират в здрача елфи
под прелестния небосвод
да си направят селфи.

Рождественски камбанен звън…
Галактики… Вселени…
Препускат в бяг като насън
вълшебните елени.

Копнежи… Нишки на съдба…
За Бога светла жажда.
Сред тази за живот борба
Христос се в мене ражда.


ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Незнайно как, но някак си дочух го…
Навярно беше слаб човешки вик!…
Последен вик…Сподавен стон бездруго…
Отминалият мъртъв вече миг!

Напред вървя към своята вселена…
Осеяна Земята е с лъчи.
Подобна е на Шапчица червена,
а вътре в мен са нейните очи.

Провира се игриво сред листата
(Нали и той заветен има дълг?!)
над урвите сред пурпурна позлата
фантомът на тъгата като вълк.

Затъна мракът в клони с двата крака.
Вълшебни се открехнаха врати…
Нададе вой отчаян единакът,
в леглото нимфа да го озапти.

Отдръпва здрачът звездните завеси,
ловецът да заспи в нощта честит,
русалки да сънува и принеси,
и шапчици червени с важен вид…

Земята се върти като вретено,
със слънчеви осеяна лъчи.
Прилича тя на Шапчица червена,
а вътре в мен са нейните очи.