Юрий Баладжаров

превод: Тихомир Йорданов

Да, срещнахме се…За какво?
И сякаш друго не видели
да бъдем двама две недели
поискахме по същество.
И друг да няма. За какво?…

Разминахме се - и какво?…
Прищявка бе това двуяка.
Довчера бе ми скъпа, сякаш
заменяше ми божество.
Разминахме се… И какво?

Ей, на, мълча… И за какво?
Във тази телефонна бездна
противният ти глас изчезна
като безплътно същество.
Мълча и аз… И за какво?

И вече сам съм - за какво?
Отново ме напада скука
и глупавата ни раздяла тука
си струваше… До зарево
сега съм сам… И за какво?

——————

Из „Антология на петербургската поезия в началото на ХХI век”