Юрий Баладжаров
Юрий Василиевич Баладжаров (Юрий Васильевич Баладжаров, Юрий Васильевич Мариненко), руски поет, поет-песенник, драматург, е роден на 30 декември 1958 г. в град Грозни, Чечено-Ингушка АССР. От петгодишен живее в Баку, където родителите му, млади специалисти, са изпратени за развитието на Азербайджанска ССР. Тук той завършва средното си образование и филология в Азербайджанския държавен университет „С. М. Киров”. С литература започва да се занимава от студент. Публикува в сп. „Литературный Азербайджан”. През 1990 г. се премества в Санкт Петербург. По това време започва романсово-песенният период в творчеството му и сътрудничеството с много композитори от страната. Сътрудничи с Едита Пиеха, Валерий Леонтиев, Филип Киркоров, Йосиф Кобзон, написва десетки романси и стотици песни. Писател и драматург. Пиесата му „Айседора” четири сезона с успех се играе на малката сцена на Театъра на Балтийския Дом. От 2016 г. мюзикълът „Бал для Золушки” е включен в репертоара на Кримския държавен музикален театър. Член на Съюза на писателите на Русия от 2016 г. Автор на 9 книги: „Сказки Апшерона” (1998), „Когда взрослеет молодость души” (2000), „Любовь, которой не было до нас” (2003), „А сердцу хочется любить” (2009), „Париж, Париж” (2011), „Терновник” (2013), „Эдита Пьеха. Интервью, длиною в жизнь” (проза, 2013), „Со мною так бывает” (2015), „Абрикосовой косточкой пахнет вино…” (2018). Кавалер на Златен пушкински медал „За сохранение традиций в русской литературе”, лауреат на наградата на международния конкурс „Весна романса”.
Публикации:
Поезия:
