НАЧАЛО

Иван Пенев

Панелената сивота
неделните ми дни поглъща.
Като след свършена война
градът към селото се връща.

И всеки търси своя дом,
ограбен, запустял и тъжен.
И бърза като след разгром
стъбло и рана да превърже.

Като забравен часовой
аз край окопите оставам,
в града неласкав и несвой
със себе си да се сражавам.

Аз трябва тук да устоя,
в асфалта коренче да пусна,
на камъка да дам душа
и самотата му да вкуся.

Ако успея, тук след мен
синът ми като в храм ще влиза.
И сивия панелен ден
ще вее цветната му риза.

Ще стане тоя дом изронен
по-скъп от царските палати.
От звездните си полигони -
спомни си, сине, за баща ти…