РОДИНО!
Не бях наченал още аз да сричам
и наште родни книги да чета,
започнал бях аз тебе да обичам,
Родино свята - майчице земя…
И твоята обич всеки ден растеше,
растеше с мене неразлъчно тя -
обжарено сърцето ми гореше
по теб като по хубава мечта.
Така се виждах аз във дни на младост,
кога по твойта хубост бях опит -
за мен тогаз - бе светла като радост,
безценна, скъпа - рай честит…
Все тъй не стихна обичта ми нежна
към теб, към твоя подвиг тъй велик,
към мъката ти свята и безбрежна,
към теб, към твоя мъченишки лик.
А в дни на гордост, в дни на чест и слава
със тебе ведно радвах се и аз…
О, как се радвах, майко, до забрава -
унесен цял по тебе в захлас!
А в дни злочести, в дни на тежки рани,
в дни на удари от зли врази,
о, майчице земя, еднакво изтерзани -
облени бяхме двама във сълзи.
… И днес, когато гасне мойта сила,
животът ми към залеза клони -
за мен си ти пак толкоз скъпа, мила,
тъй както беше в прежните ми дни…
——————————
сп. „Венец”, кн. 5, 1938 г.
