ЖАЖДА
Аз пак жадувам за незнайното
и нови брегове ме пак зоват…
Разтваря слънчеви обятия за мен светът
и ми разкрива тайната,
която се нарича песен.
За мене няма пролет, нито есен.
За мене има само жажда и стремеж -
един неутолим велик копнеж
за слънце, за простор и песен,
която пияни като мечта.
Обичам хората, обичам аз света,
макар да срещам само грим и маски…
Горя от жажда за сърдечни ласки,
за щастие и много красота.
За мене няма пролет, нито есен;
животът ми е сън, животът ми е песен.
——————————
в. „Литературен час”, г. 2, бр. 27, 18.03.1936 г.
