Николай Грибачов

превод: Тихомир Йорданов

***
Хем съм и хем не съм вкъщи,
уж светът не е еднакъв,
но от Смоленск помня същата
песен добра за юнака.

Аз във атаки неспирни
учил съм правдата своя:
само смелчакът избира
първата линия в боя.

Както сокол в безпредела
опва криле - и томува
тъй му прилича, той смело
с детството да се сбогува

не във унилата стая,
в бит триизмерен и тесен -
при младостта, при оная,
дето превръща се в песен.

Смях, и шеги, и цигари,
с поглед момите те галят -
бродят момците на Ардино
в малките бели квартали,

в улици тесни, където
спира се душната вечер
и ми тревожи сърцето
песен от Смоленск далечен.

България, 1976