ХИБРИД
Прибирах се от кръчмата доволен и почерпен. Мислено си представях интимни сцени с една от сервитьорките. Беше много секси в униформата на келнерка. Минах през парка, после през турската махала и накрая приближих Техникума по икономика и дървеното мостче. Времето бе топло, влажно и мъгливо. Светеха уличните лампи, но не достатъчно. Бяха размазани като яйца на очи. Крачех смело олюлявайки се, защото знаех пътя, даже и със затворени очи. Изведнъж откъм брега на реката и иззад дърветата изскочи човек с нахлупено бомбе до очите, като детектив от криминале с ръце в джобовете на дълъг сив шлифер. Застана на пътя ми, разкрачи се и кресна като прегракнала гъска.
- Стой, това е обир! Давай портмонето и джиесема!
Ръцете му шаваха из джобовете, сякаш искаше да ми намекне, че там има пистолет, например. Стана ми смешно, защото нямах портмоне и никога не съм имал, а чичката ми се видя някак си несериозен. Напуши ме смях. Джобовете на палтото ми се издуваха пълни, защото на тръгване от ресторанта свих три вилици и една солница. Бях доволен от плячката си. Колекционирах откраднати дреболии от барчета, механи и ресторанти. Бръкнах и извадих една вилица. Викнах:
- Братчет, ела да ти дам аз едни мангизи на теб! - и започнах да го псувам на турски език.
Той се стъписа и отстъпи крачка назад. Извадих солницата, развих капачката и му люснах солта в очите. Той загрухтя и се прекатури по брега на реката надолу. Шлиферът му се омота около врата и аз с изненада открих, че е гол отдолу. Спря се чак на циментовото корито. Беше почти полунощ. Качих се на моста и се изсмях подигравателно през гредите над нещастника, а той започна да бяга срещу течението към центъра на града като викаше отдалечавайки се: „Помощ! Помощ! Пияница ме нападна!”, тичайки по гол задник.
Бре!, викам си, какъв беше тоя. Ужким обирджия, пък излезе ексхибиционист. Бях чувал, че около Техникума по икономика броди мъж с шлифер и се показва гол на ученичките. Обърка се тоя свят. Хибридна история. Или си крадец или голострастец, дето плашиш дамите и момичетата. Ама ако жертвата излезе по-силна или безстрашна от теб, тогава?… Човек трябва малко да е професионалист, дето се вика. Да си знае възможностите. Първо тренира да свикне. Може да попрактикува на друго място, на чужд терен, че да не го запомнят. После да се профилира. Аз познавам разни такива специалисти. Например имам един приятел от детството, дето цял живот не е работил нищо. Гордее се с това. На едни им викат работохолици, а на моя човек - безделник. Успяваше по някакъв начин да излъже всички и да преживява. Накрая придоби тапия от ТЕЛК и сега си кюта по градинките, търси някой да го черпи с бира. Друг минава сутрин рано преди градските хигиенисти и си събира фасове, намира някой друг портфейл, джиесеми, часовници, дрехи и прочие - доволен, доволен… Трети си доставя храна от казаните за боклук, както сам казва „по Божия милост”, четвърти е пазарен от едни хора да следи къде не светят прозорци нощно време по-дълъг период от седмица или месец. Друг познат пък има две семейства. Основното не знае за новото, в което има вече и дете. Как успява да излъже и двете си жени, не ми е ясно. Но той ми заявява, че е щастлив. Познавам хора и с такива случаи, например: денем ченге - нощем престъпник, в миналото мутра, сега бизнесмен. Или пък официален защитник от организацията „Четири лапи”, а работи в лаборатория на Завод за лекарства, където експериментира с животни. Друг познат на мой познат през седмицата е специалист в банка, а в събота се дегизира като просяк и седи край подлеза до Катедралата във Варна. Обичал предизвикателствата. Мой съученик стана отшелник на вилата си в лозята. Веднъж ме среща и тихо ми шепти, че е видял извънземни. На следващия ден ми призна, че е посветен и може да спаси света. Чуден свят.
Напоследък се заговори за хибридна война, хибридни храни, хибридни хора… Малко ли са книгите и филмите за герои, които денем са бизнесмени или политици, а нощем се превръщат в човешки закрилници. Щом има несправедливост в живота, от само себе си се появяват покровители.
Та, ето какво ми се случи. Една тъмна нощ се прибирах почерпен от ресторанта, когато видях недалеч от зоологическата градина в парка да лежи човек на земята. Тоя бая се е натаралянкал, си викам и се приближих. Човекът ме повика тихо и ме помоли да го довлека до беседката, дишайки тежко. Така и сторих. Когато съм черпен много, много не се замислям, дали е опасно или не… Поседяхме така известно време.
- Слушай, - прошепна човекът като се поокопити - закарай ме у вас с такси и ме скрий два-три дни. После ще ти се отблагодаря!
Огледах го. Чист, облечен в костюм, с интелигентен вид. Непознат, но събуждащ доверие. Иначе странен, като манекен от списание. Лицето му бе порцеланово, безизразно. Повиках такси и го прибрах в апартамента на баджанака и балдъзата. Те бяха на село и рядко се връщаха в града. Имах ключ, за да наглеждам чешмите и проветрявам. След като се настанихме в жилището, човекът се успокои и ми разкри невероятна тайна. Бил хибрид. Избягал от специализиран секретен институт за експерименти с хора. Искал да помогне на човечеството. Нещо като спасител. Чух доста невероятни неща. Можел да диша под вода, да е мъж или жена, според обстоятелствата, да лети, да спи шест месеца и прочие… Добре, че бях пийнал, за да възприема казаното, без да реагирам неправилно. Хибридът поиска лед от хладилника. В кристалната структура на водата имало скрита енергия като в атомен реактор. Помоли да му го натроша и го изяде. После заспа. Постоях известно време, помаях се и си отидох вкъщи. Рекох си, че като изтрезнея, всичко ще си дойде на мястото. На другата сутрин странникът го нямаше.
До крака на дивана имаше малък кожен пакет, а в него брошура и малко тефтерче. Взех ги и се зачетох. В малката книжка с печатен текст пишеше неща като указания:
„Човек има нужда от смяна на емоциите. Не може да се живее равно. Тези, които са праволинейни не разбират и една трета от живота. За какво им е да цапат природата тогава. С развитието на технологиите намалява прекия контакт с истинските неща. Затова и самите бъдещници ще измислят техника за задоволяване на емоциите.”
Прелистих няколко страници, ето още от текста:
„…Понеже всичко което поиска човек като информация, е налице за секунди - за целия свят, а скоро и за космоса, ще се развие мозъка на индивида, а емоциите ще избледнеят. Хората ще се превърнат в големи информационно-преработвателни, биологични, безстрастни машини. Ще започне да отпада нуждата да се възпроизвеждат деца по традиционен начин. Ембрионите ще се отглеждат в специализирани лаборатории в стъклени инкубатори с подходящ разтвор. Ще се изчерпи постепенно нуждата от общуване на ниво мъж-жена. Светът върви към безполовост.”
Стоях доста време, като гръмнат, онемял и замислен. Оставих брошурата и взех тефтерчето, разлистих го. На първата страница пишеше „Хибрид № 207 АК”. Продължих да чета написаното на ръка с доста правилен наклонен технически почерк:
„Обръщение. Хора, за да не станете хибриди, трябва да се борите, да поддържате емоциите си. Изгубите ли ги, ще изчезне понятието „човек”, с което ви е дарил Бог. Трябва да бъдете човеци с грешки и успехи, с любов и омраза, с добро и зло. Трябва да се борите денонощно. Смисълът на живота ви е, да бъдете човеци!…”
Отдолу подпис „Ваш Хибрид”.
След два дни чух по телевизията по новините да обявяват от полицията за национално издирване опасен престъпник избягал от затвор на име Михаил. На екрана показваха снимката му. Да. Беше на моя човек, сиреч на моя хибрид. Не казах за него на никого.
Минаха години и в ръцете ми попадна книга, написана от американски автор „Смисълът да сме такива, каквито сме!” В книгата пишеше, че ангелите нямат пол, но и не могат да преживяват емоции като хората. Не могат да страдат, да се вълнуват, да обичат или мразят. Те били андрогини. Същества изпълняващи мисии. На хората били дадени способности за преживяване. Да изпитват съдбите си, да се борят, да побеждават и губят. Да печелят, дори през грешките си, да се възвисяват или пропадат… Но да са хора. Да прощават. Да отмъщават. В древността посветени се опитвали да създадат същества като сирени, кентаври, пегаси, минотаври, горгони, харпии, сатири - сиреч хибриди. Но те не са оцелели във времето, въпреки, че живеели дълго. Зощо ли? Защото на земята в света на еволюцита, или промисъла, ако има такъв, формата на съществуване е тази, която знаем. На човека - мъже и жени!
